Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 175

— Не знаех, че е мъртва, докато не видях главата й в дупката.

— И аз не знаех — каза той и се разплака.

Сигурно не бе плакал от десетгодишна възраст. Звуците, които излизаха от устата му, бяха като тропот на машина, когато някоя от стойките й се е откачила от пода. Аз се чувствах като момче, което подава пешкири в публичен дом, сравнявайки скръбта си с неговата. Колко силно бе обичал жена ми!

Ала сега можех да го питам за всичко. Разплакан, той беше безпомощен. Беше загубил контрол. Можеше да го засипе човек с въпроси.

— Ти ли премести главата на Джесика от дупката?

Той завъртя очи. Не.

Изпаднах внезапно в просветление.

— Пати ли?

Той кимна.

Готвех се да го попитам защо, но той почти не можеше да говори. Не знаех как да продължа.

Баща ми се намеси.

— Пати е смятала — започна той, — че въпреки всичко, което заслужава синът ми, не бива да му подхвърляш главата, така ли?

Риджънси се поколеба. После кимна.

Как бих могъл някога да разбера дали тази е била причината или тя беше преместила главата, за да ме обърка още повече? Кимването му не ме беше убедило. Така или иначе, бе кимнал. Питах се също дали Пати не бе имала хрумването да шантажира Уордли с главата, но и това никога нямаше да науча.

— Пати те помоли да съхраниш главата ли? — продължи да пита баща ми.

Той кимна.

— И ти я скри вместо нея?

Той кимна.

— И после Пати те заряза?

Той кимна.

— Махна се — успя да каже. — Остави ме с главата.

— И ти реши да я оставиш пак там, където е била?

Риджънси кимна.

— И този път си намерил там — с възможно най-кротък глас продължи баща ми — главата на Пати. Била е оставена също там.

Риджънси сложи ръце на тила си и с тяхна помощ преви врат. Кимна.

— Това най-ужасната гледка в живота ти ли беше?

— Да.

— Как успя да запазиш самообладание?

— Успях — рече Риджънси, — досега само. — Той пак се разплака. Издаваше звуци като кон, който цвили.

Спомних си как двамата бяхме пушили марихуана в кабинета му. Той е могъл да намери главата на Пати само няколко часа по-рано и въпреки това бе прикрил вълнението си. Не беше лесно да се наблюдава как се разпада такъв феномен на волята. Така ли изглеждаше човек миг преди да получи удар?

Баща ми попита:

— Знаеш ли кой е сложил Пати при Джесика?

Той кимна.

— Нисън ли?

Той кимна. После сви рамене. Може би не знаеше.

— Да, трябва да е бил той — рече баща ми.

Съгласих се с него. Трябва да е бил Паяка. Можех само да си представям до каква степен той самият се бе чувствал замесен. Естествено, би искал да забърка и мен. Да, те двамата със Студи бяха искали аз да бъда заловен с главите. Кой щеше да повярва, че съм невинен, ако бъдех заловен с две глави?

— Ти ли уби Джесика? — попитах Риджънси.

Той сви неопределено рамене.

— Пати ли?

Поклати отрицателно глава. После кимна.

— Пати ли?

Кимна.

Запитах се дали историята вече не ми е известна. Дотолкова вече можех да бъда сигурен: Пати и Риджънси, а не Уордли, бяха причакали Джесика в Рейс Пойнт и вероятно Джесика бе шофирала колата с трупа на Лони на връщане към „Алеята на вдовицата“. След това и тримата трябва да бяха заминали с патрулната кола. Някъде в гората сигурно са спрели и там Пати е застреляла Джесика. Пати е застреляла Джесика.