Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 170

— Ами какво си? — попитах аз. — Светска пеперудка ли?

На баща ми тоя лаф изглежда му хареса. Разсмяхме се и тримата, Риджънси най-слабо.

— Посредственото ченге гепва дребни престъпници — заяви той. — Не и аз. Аз ги уважавам.

— За какво? — попита баща ми.

— За това, че са имали дързостта да се родят. Разсъждавай върху моя довод: само си помисли. Силата на една скапана долна душица е в това, че без значение колко е мръсна, тя е успяла да се прероди. Намери обяснение на това.

— Ами педитата, които се прераждат? — попитах аз.

Изработих го с това. Предубежденията му трябваше да отстъпят пред логиката му.

— И те също — отговори той, но доводът му вече не го вълнуваше. — Та така — заяви той, загледан в чашата си, — реших да си дам оставката. Всъщност вече го направих. Оставих им бележка. Вземам си дълга отпуска по лични причини. Ще я прочетат и ще я пратят на морския пехотинец във Вашингтон. На онова мрънкало, шефа ми. Това мрънкало са го взели и са го прекарали през един компютър. И сега мисли само на БЕЙСИК! Какво мислите, че ще рече той?

— Ще рече, че личните ти причини означават, че имаш психологически причини — отговорих аз.

— Тъй вярно, мамка му. Да й го навра на моралната му жена, ще река пък аз.

— Кога ще заминеш?

— Довечера, утре, следващата седмица.

— А защо не точно тази вечер?

— Трябва да сдам патрулната кола. Тя е собственост на общината.

— И не можеш ли да я сдадеш тази вечер?

— Мога да направя каквото искам. Мисля, че искам да си почина. Осем години работя без истинска ваканция.

— Мъчно ли ти е?

— На мен? — Бях допуснал грешката да го шокирам. Той огледа и баща ми, и мен, сякаш за пръв път ни преценяваше. — Приятел, я запомни това — каза той. — Аз нямам от какво да се оплаквам. Животът ми е бил такъв, какъвто господ иска ти да имаш.

— И какъв по-точно? — попита баща ми.

Мисля, че любопитството му беше искрено.

— Действие — отговори Риджънси. — Могъл съм да действам както ми се е щяло. Животът дарява мъжа с две топки. Аз добре ги използвах. Нека да ви кажа. Рядко ми се случва ден, без да съм шибал поне две жени. Не мога да спя добре през нощта, ако не съм шибал два пъти. Ясен ли съм? В природата на всеки има две страни. Преди да мога да заспя, те и двете трябва да са намерили изява.

— И кои са тези две страни? — попита баща ми.

— Дъги, ще ти кажа. Те са онзи, който строго прилага закона, и онзи, който е маниак. С тези две имена се самонаричам.

— Сега кой говори? — попитах аз.

— Човекът на закона. — Той се разсмя на думите си. — Щяхте да се видите в чудо, ако бях казал „маниакът“. Но него още не сте го виждали. Аз просто водя в рамките на закона този разговор с двама така наречени добродетелни мъже.

Беше отишъл твърде далече. Аз можех да преглътна обидите му, но нямаше причина защо баща ми да става тяхна жертва.

— Когато сдадеш патрулната кола — казах, — гледай да не забравиш да изпереш постелките в багажника си. Петната от кръв от твоето мачете са го изцапали целия.

Това му дойде като куршум от хиляда метра. Докато успя да вникне в мисълта, силата на куршума беше убита и той се търколи в краката му.