Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 169

На баща ми това му се видя смешно. Може и да се беше разсмял, за да повдигне настроението на всички, но наистина му бе станало забавно.

— За едно съжалявам, Мадън — каза Риджънси, — че никога не седнахме да си поприказваме малко за нашите възгледи за живота. Щеше да ни е от полза да разберем какви лайна сме.

— Ама ти сега почти си се докарал дотам — казах аз.

— Никога. Ти знаеш ли аз колко мога да изпия? Кажи му, Дъги.

— Той твърди, че бил преполовил две пети от възможностите си — рече баща ми.

— Ако сложиш и едно ирландче в чашата ми, и него ще го погълна. Аз успявам да изгоря алкохола преди той да ми подейства.

— Доста нещо трябва да изгориш — казах аз.

— Възгледи за живота — рече той. — Ще ти дам един пример. Ти ме мислиш за едно недодялано, неграмотно копеле. Е, да, такъв съм и се гордея с това. А знаеш ли защо? Ченгето е човешко същество, родено тъпо и отгледано да бъде тъпо. Но то иска да бъде умно. А, знаеш ли защо? Такава е волята на Бога. Всеки път, когато едно тъпо копеле малко поумнее, това е удар за Дявола.

— Аз винаги съм смятал — казах, — че човек става ченге, за да се скрие от престъпната си склонност.

Тази реплика беше твърде гъзарска и нахакана за случая. Дадох си сметка за това, още щом я отроних от устните си.

— Да ти го начукам! — отговори Риджънси.

— Ей… — реагирах аз.

— Да ти го начукам. Аз се опитвам да ти говоря философски, а ти се заяждаш.

— Втори път го казваш — рекох аз и вдигнах пръст.

Той се готвеше пак да го каже и се спря. Устата на баща ми обаче остана здраво стисната. Не беше доволен от мен. Разбрах къде е неудобството, че той е тук. Риджънси не се раздвояваше като мен. Ако бях сам с Алвин, хич не би ми пукало, дори цяла нощ да повтаря: „Да ти го начукам!“.

— Каква е силата на една мръсна душа? — попита Риджънси.

— Кажи ми — помолих аз.

— Ти вярваш ли в кармата?

— Да — отговорих, — почти през цялото време.

— Аз също — каза той. Пресегна се и ми стисна ръката. За миг, стори ми се, той се поколеба дали да не ми строши пръстите, след което прояви милост и ме пусна. — Аз също — повтори. — Това е азиатска идея, но, дявол да го вземе, по време на война има кръстосано оплождане, нали? Трябва да има. През цялата тази сеч. Най-малкото, за да сложим две нови карти в тестето, нали?

— Каква е логиката ти?

— Имам логика — отговори той. — Мощна като таран. Ако толкова много хора загинат без нужда в една война, толкова много невинни американски момчета — той вдигна ръка, за да спре възражението ми, — а също и толкова много невинни виетнамци, съгласен съм с теб, въпросът става: Какво е тяхното обезщетение? Какво е тяхното обезщетение в цялостен план на нещата?

— Кармата — отговори баща ми, нанасяйки му внезапен удар. Ако баща ми не знаеше как да се справи с един пиян, кой ли друг би могъл да знае?

— Точно така. Кармата — каза Риджънси. — Нали разбирате, аз не съм обикновено ченге.