Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 155

— Може би така е замествала думата „нищожество“.

— Пати страшно те презираше.

— Нямам представа защо — казах.

— Аз мисля, че знам — каза Уордли. — Някои мъже задоволяват женския елемент у себе си, като карат любовниците си да им правят специален вид орален секс.

— О, господи! — възкликнах аз.

— Вие с Пати правили ли сте нещо такова?

— Уордли, нямам желание да говорим за това.

— Хетеросексуалните са много нервни, когато се говори по тези въпроси. — Той въздъхна. Завъртя очи. — Нямаше да е зле да бяхме запалили огън. Щеше да е по-секси.

— Със сигурност щеше да е по-приятно.

— Да, но не можем. — За мое удивление той се прозя. После си дадох сметка, че го направи като котка. Освобождаваше се от напрежението. — Пати Ларейн ми го правеше — каза той. — Всъщност с това ме накара да се оженя за нея. Преди това никой не го беше правил толкова добре. А после, след като се оженихме, престана. Внезапно се отказа. Когато й дадох да разбере, че бих искал да продължим хубавия си обичай, тя заяви: „Уордли, не мога. Всеки път, когато сега погледна лицето ти, то ми напомня за задника ти“. Затова никак не ми харесваше, когато тя те наричаше „гъз“. Тим, правила ли го е някога с теб?

— Нямам намерение да ти отговоря — заявих.

Той гръмна с пистолета си. Както беше седнал. Без да се цели. Просто го насочи и натисна спусъка. Само най-добрите стрелци умеят това. Аз носех широки панталони и куршумът мина през набрания плат над коляното ми.

— Следващия път — рече той — ще ти раздробя бедрото. Затова, моля те, отговори на въпроса ми.

Беше ме хванал натясно. Няма спор. Храбростта ми вече бе спаднала до нивото на допълнителния резервоар. При дадените обстоятелства изглеждаше, че ще ми стигне да запазя някаква привидна самоувереност.

— Да — казах, — помолих я веднъж да го направи.

— Помоли ли я, или я застави?

— Тя беше готова. Беше млада и за нея то беше нещо ново. Смятам, че никога не го беше правила преди това.

— Кога се случи?

— Първия път, когато аз и Пати Ларейн спахме заедно.

— В Тампа ли?

— Не — отрекох. — Тя не ти ли е казвала?

— Първо ти ми отговори и тогава и аз ще ти отговоря.

— С едно момиче отидохме до Северна Каролина. От две години живеехме заедно. Отзовахме се на една обява и отидохме в Северна Каролина, за да се срещнем с една семейна двойка, която желаеше да си разменим партньорите за една нощ. Когато пристигнахме, заварихме един дърт пергиш и младата му невяста, Пати Ларейн.

— Това да не е когато тя се е казвала Пати Ърлийн?

— Да — отвърнах, — Пати Ърлийн. Беше омъжена за един местен проповедник. По заместителство той беше и треньор на футболния отбор на гимназията и градски знахар. В обявата се беше представил за гинеколог. Както той побърза да ме осведоми: „Това е за примамка. Никоя жена янки не може да устои на размяна на партньорите, като си мисли, че ще й се падне гинеколог“. Беше един дългурест дърт пергиш, олисял и щедро надарен в чатала, поне според това, което по-късно ми разказваше моето гадже. За моя изненада двамата добре си паснаха. От друга страна Пати Ърлийн беше екзалтирана, че аз съм истински барман от Ню Йорк. — Млъкнах. Изпитвах неловкото чувство, че съм говорил прекалено много. Нямаше съмнение, че бях загубил контрол върху вниманието му.