Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 139

— „Погрижете се добре за тази дама“, рече ми той — каза момичето.

— Двамата изглеждаха ли като стари приятели? — попитах.

— Тим, аз бях толкова махмурлия, че не ги погледнах. — Тя се позамисли малко. — Мисля, че имаше малко цуни-гуни на изпращане.

Е, това откриваше някои възможности. Щом Джесика Понд бе стояла тук сама една седмица, а след това си бе заминала за Санта Барбара и пак се бе върнала, въпросът можеше да се формулира: „Дали тя е работила за Уордли заедно с Пангборн, или е работила за себе си?“.

Обадих се на една от посредничките по недвижими имоти в града, която познавах най-добре. Тя обаче можа да ми даде само името на бостънския адвокат, който бе юридическият представител на имотите на Парамесидес. Доколкото знаела, въпросният имот не се продавал. Когато се обадих в кантората на адвоката, се представих като Лони Оукуд. Адвокатът дойде на телефона и аз казах:

— Господин Туейт, на майка ми, госпожа Оукуд, й се наложи да замине за Европа, за да уреди един неотложен въпрос, но тя ме помоли да се свържа с вас.

— О, радвам се, че се обадихте. През последните дни тук всички бяхме доста напрегнати. Майка ви трябваше да дойде с потвърден чек.

— Да, знам — казах.

— Добре. Предайте й да ми се обади. Аз съм леко обезпокоен, защото се налага цената да бъде коригирана и завишена. Или поне така ще стане, ако тя не ни се обади. Не мога да задържам положението повече, нали разбирате? Обещанието си е обещание, но ние трябва да получим чек от нея. И друг клиент ни направи оферта миналата седмица.

— Веднага ще се свържа с нея.

— Трябва. Винаги е така. Годините си вървят и едно имение не получава никакви приходи, само глоби и данъци. А след това внезапно всички го искат, и то в продължение на една седмица. — Той се изкашля.

— Господин Туейт, тя ще ви се обади.

— Надявам се. Прекрасна жена е майка ви.

— Ще й предам.

Побързах да затворя. Играех ролята на сина й, без почти нищо да знам за него, за да продължавам по-дълго да разговарям по телефона.

И все пак предположението ми бе намерило известно потвърждение. Лоръл Оукуд изглежда бе имала планове да придобие имота за себе си. Дали защото е искала да попречи на Уордли, а оттам и на Пати Ларейн?

Зададох си въпроса: „Какво би сторила Пати Ларейн на жена, която би предприела такава маневра?“.

„Би я убила“ — беше очевидният отговор, който ми дойде на ума.

В такъв случай, ако Пати Ларейн го беше направила и то с пистолет калибър 22 със заглушител, защо Риджънси бе обезглавил жертвата? За да остави най-лесната за разпознаване част от тялото й в моята плантация с марихуана ли? До такава степен ли ме бе ненавиждала Пати Ларейн, или пък това бе омразата на Риджънси?