Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 136

— А може — обадих се аз — човекът, който взема главата, да е тя.

— Може и да е тя — съгласи се баща ми, — макар че не разбирам какво имаш предвид с това. — След като аз не казах нищо повече, бях се обадил в някакъв вътрешен порив, той продължи: — Да, аз смятам, че авторите на престъплението са двама души. Единият, който е убил Джесика, и другият, който се е готвел да убие Пати. Първият оставя главата там, за да бъдеш замесен. Вторият я изважда, за да могат и двете глави да бъдат оставени вътре по-късно. И тогава, или малко по-късно, ти е трябвало да поемеш бремето на двете престъпления.

— Твърде много работи предполагаш — казах аз.

— Когато хората вършат такива неща — каза баща ми, — те смятат, че много ясно виждат цялата ситуация, макар че единственото, което правят, е да пуснат още една съставка в супата.

— Кой е готвачът? — попитах аз.

— Уордли, на първо място. Той може би е знаел, че Пати е мъртва през цялото време, докато е разговарял с теб. Възможно е той вече да го е бил извършил и да те е подготвял с предложението си.

— Не виждам как.

— Той няма високо мнение за теб. Не го осъждам. Може би е чул, че главата на Джесика се мести насам-натам, и е предположил, че ти знаеш къде е. Затова е решил вместо това да поиска главата на Пати. Смятал е, че ще се опиташ да пробуташ Джесика вместо Пати. И тогава е щял да получи онова, което е искал — двете глави.

— Не можеш ли да спреш да повтаряш тази дума?

— Глави ли?

— Действа ми на нервите.

— Няма с какво да я заменя.

— Използвай просто имената им.

— Преди да сме намерили телата това подвежда.

— Използвай просто имената им — повторих аз.

— Ей — рече той, — ти си фантазьор като майка си.

— Хич не ме интересува дали предците ми са вадели торф от ирландските блата през всеки гаден ден от живота си, защото, да, аз съм фантазьор като майка си.

— Ха-ха — изсмя се той, — точка в нейна полза. Бог да я прости! — Той се оригна. Бърбънът, бирата и болестта едновременно действаха върху му. — Подай бутилката — каза той.

— Твърде много работи предполагаш — казах аз. — Защо Уордли да не би могъл да знае къде е Джесика? След като Риджънси е знаел, и Уордли е можел да знае. Паяка е посредникът между тях.

— Можем да приемем, че информацията им леко се е разминавала. При такива ситуации е удивително колко много неща хората знаят и не знаят. — Той почука по масата с кокалчетата на пръстите си. — Твърдя, че Уордли не е знаел къде е Джесика и е искал ти да го отведеш при нея.

— Аз смятам, че Уордли вече ги е бил сложил и двете в дупката. Придържай се към фактите. Паяка и Студи ме преследваха. Целта не е ли била да бъдат на мястото, когато аз отида там? За да ме заловят, когато изляза с главите? Те щяха да бъдат най-долните боклуци, които някога са извършвали граждански арест.

Това му направи впечатление. С челото си той даде знак на съгласие.

— Звучи достоверно — каза Дъги. — Смятали са, че отиваш при дупката, но сигналното устройство им е съобщило, че си спрял. Нищо чудно, че са обезумели, когато си се върнал.