Читать «Мъжагите не танцуват» онлайн - страница 135

— В устата й ли е стреляно?

— Да — отвърна той. — Устните й изглеждат натъртени, сякаш някой се е опитвал насила да й отвори устата. Може би с дулото на пистолета. Още могат да се видят изгарянията на барута върху горното й небце, където е входната рана. Съвсем малка е. Точно колкото калибър 22. Няма изходна рана. Само това успях да изчопля — посочи той парченцето от куршума.

Мъжагите не танцуват. Как да не повярваш? „Да изчопля само това.“ Коленете ми трепереха и се наложи да уловя чашата с две ръце, за да мога да вдигна бърбъна до устните си. Усетих, че не съм подготвен да попитам за Пати.

Но той и без това ми каза.

— Няма белези, входни рани или контузии по лицето и скалпа й. Бих предположил, че е застреляна в сърцето и е умряла веднага.

— Кое те кара да мислиш така?

— Просто предполагам. Не знам. Може да е било и с нож. От главата й не мога да преценя нищо, само виждам, че е тя. — Той се намръщи, сякаш му се изплъзваше някаква много важна подробност. — Не, не, още нещо може да се разбере. Необходим е следовател, който със сигурност да се произнесе, но аз мога да предположа, че жена ти — и той вече не можеше да я нарича Пати Ларейн — е била убита между двадесет и четири и четиридесет и осем часа по-късно от другата жена.

— Е, ще разберем това — казах.

— Не — възрази той, — никога няма да го разберем.

— Защо? — попитах.

— Тим — рече той, — ние трябва да махнем тези глави някъде. — Той вдигна ръка, за да изпревари възражението ми. — Знам какво ще ни струва.

— Никога няма да можем да разберем кой го е направил — промърморих аз.

— Мисля, че това ще го установим. Само че няма да можем да го докажем. — Руменината пак се връщаше на лицето му. — Ако искаш възмездие, ще се наложи да потърсим други начини.

Оставих думите му без отговор засега.

— Изслушай моите разсъждения — продължи той. — Смятам, че палачът не е бил само един. Хората, които си служат с мачете, не се бъзикат с ножове.

— Хората, които си служат с мачете, обикновено не носят 22-калиброви пистолети със специални куршуми и заглушители.

— Трябва да помисля върху това — рече той.

Стояхме и мълчахме. Аз самият почти не можех да мисля. Някаква вцепененост обхващаше крайниците ми, сякаш бях вървял с часове през ноемврийската гора и току-що бях спрял да почина.

— Слушай какво ми е ясно дотук — започна баща ми. — Някой е решил да използва твоя склад за марихуана, за да скрие главата на Джесика. Това така дълбоко те замесва в историята, че ти още не можеш да кажеш дали сам не си го направил. После главата е извадена. Защо? — Той вдигна двата си юмрука така, сякаш стискаше кормилото на кола. — Защото някой е бил решен да убие Пати. Този човек е искал да е сигурен, че и двете глави ще бъдат намерени там по-късно. Той не е искал било ти, било първият убиец да отидете и да премахнете уликите. Или да речем ти да се паникьосаш. Можело е да съобщиш на властите. И така, той, говорим за втория човек, взема главата.