Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 87
Борис Виан
— Пак съм съгласен с вас — рече Жакмор. — Вашето разрешение им осигурява идеална защита. Но има един въпрос, който вие не сте си задала.
— Какъв въпрос — попита тя.
— Всъщност нужна ли им е тази защита?
Тя вдигна рамене.
— То се знае. По цели дни се измъчвам от безпокойство при мисълта за всичко, което би могло да им се случи.
— Употребата на условно наклонение — забеляза Жакмор, — често е признание за безсилие или за суета.
— Не се впускайте в безполезни увъртания. Бъдете поне веднъж нормален.
— Слушайте — настоя Жакмор. — Моля ви най-сериозно да не го правите.
— Но защо? — попита тя. — Обяснете ми.
— Няма да разберете… — прошепна Жакмор.
Той не посмя да издаде тяхната тайна. Поне това да им остане.
— Мисля, че аз най-добре мога да преценя какво им е нужно.
— Не — каза Жакмор. — Те най-добре могат да преценят.
— Това е абсурдно — отсече Клемантин. — Тези деца са изложени на постоянни рискове, както, между другото, и всички деца.
— Те имат средства за защита, каквито вие нямате — каза Жакмор.
— В края на краищата, вие не ги обичате така, както ги обичам аз и не изпитвате това, което изпитвам аз.
Жакмор замълча за миг.
— Много естествено — каза накрая той. — Как бих могъл да ги обичам по този начин?
— Само една майка може да разбере това — рече Клемантин.
— Но птиците умират в клетка — каза Жакмор.
— Много добре си живеят — отвърна Клемантин. — Това е дори единственото място, където човек може прилично да се грижи за тях.
— Добре — каза Жакмор. — Виждам, че не може нищо да се направи.
Той стана.
— Трябва да се сбогувам с вас. Сигурно повече няма да се видим.
— Когато свикнат — рече тя, — може би ще мога да се отбивам от време на време в селото. Всъщност изобщо не разбирам вашите възражения, след като и вие в крайна сметка ще се затворите по същия начин.
— Но аз не затварям другите — отвърна Жакмор.
— Моите деца и аз сме едно цяло — каза Клемантин. — Аз толкова ги обичам.
— Имате странно разбиране за света.
— Същото мислех и за вас. В моето няма нищо странно. Светът това са те.
— Не, не, вие бъркате. Вие искате да бъдете техният свят! И в този смисъл разбирането ви е унищожително.
Той стана и излезе от стаята. Клемантин го проследи с поглед. Не изглежда щастлив, си помисли тя. Сигурно майка му му е липсвала.
XXIX
Три жълти луни, по една за всеки, бяха накацали пред прозореца и се забавляваха да правят гримаси на братята. Те, и тримата по нощници, се бяха пъхнали в леглото на Ситроен, откъдето най-добре се виждаха луните. Трите им опитомени мечета танцуваха в кръг около леглото и пееха тихичко, за да не събудят Клемантин — тази бавачка на омари. Ситроен лежеше между Ноел и Жоел и изглеждаше замислен. Той криеше нещо в ръцете си.
— Търся думи — каза той на братята си. — Тази започва с…
Той млъкна.
— Готово. Намерих я.
Той сложи ръце пред устата си и каза нещо много тихо. След това остави на юрганчето това, което държеше. Беше малък бял скакалец.
Мечетата веднага дойдоха и седнаха около него.
— Пазете се — каза Жоел, — нищо не виждам.