Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 8

Той я подаде на Анжел, който я взе и разгледа.

— Така е — съгласи се Анжел, като му я връщаше. — Има някаква грешка.

— Чуйте се какво говорите!… — запротестира възмутен Жакмор.

— Всичко се допълва много добре — каза Анжел. — Вярно е, че е написано, но това, което е написано, е грешка.

— Обаче аз имам бележка в моя подкрепа — каза Жакмор. — „Психиатър. Празен. Да се напълни“! Бележка! Това е неоспоримо. Напечатано.

— В такъв случай? — попита Анжел.

— В такъв случай вие виждате, че не идва от мен това желание да се напълня — каза Жакмор. — Било е предопределено. Не съм бил свободен.

— А, не — отговори Анжел. — Щом като имате някакво желание, вие сте свободен.

— Ами ако нямах никакво? Дори и това?

— Щяхте да сте мъртъв.

— По дяволите — извика Жакмор. — Вече няма да споря с вас. Вие ме плашите.

Те бяха преминали вратата с позлатената решетка и вървяха по пътя, който водеше към селото. Земята беше белезникава и прашна. От двете страни растеше някаква тъмнозелена, цилиндрична по форма трева, пореста, като желатинова пръчка.

— В крайна сметка е обратното — противопостави се Жакмор. — Човек е свободен само когато няма желание за нищо и един свободен човек не би имал желание за нищо. Именно защото нямам желание за нищо, аз смятам, че съм свободен.

— Не е така — рече Анжел. — Тъй като имате желание да имате желания, вие имате желание за нещо и всичко това е погрешно.

— О, о, о — възкликна Жакмор с нарастващо възмущение. — В края на краищата да искаш нещо, значи да си прикован от желанието си.

— Не — отвърна Анжел. — Свободата това е желанието, идващо от вас. Между впрочем…

Той се спря.

— Между впрочем — каза Жакмор — вие се подигравате с мене и това е всичко. Аз ще психоанализирам хората, ще си взимам от тях истински желания, воля, избор и всичко, а вие ме карате да се потя.

— Вижте — рече Анжел замислено, — да направим един опит: опитайте се за миг искрено да престанете напълно да искате, в случая — желанията на другите. Опитайте. Бъдете честен.

— Приемам — отвърна Жакмор.

Те спряха край пътя. Психиатърът затвори очи, сякаш се отпускаше. Анжел го гледаше с внимание.

Стана рязка промяна в цвета на лицето на Жакмор. Изведнъж някаква прозрачност заля тези части на тялото му, които се виждаха — ръцете, врата, лицето.

— Вижте пръстите си — прошепна Анжел.

Жакмор отвори очи, те бяха почти безцветни. Той видя, през дясната си ръка, един черен камък на пътя. След това, докато се съвземаше, прозрачността изчезна и той се втвърди отново.

— Виждате ли — каза Анжел. — Напълно отпуснат, вие не съществувате.

— А — отвърна Жакмор. — Вие наистина се лъжете. Ако вярвате, че един фокус може да бъде по-силен от убеждението ми… Обяснете ми вашия номер…

— Добре — каза Анжел. — Щастлив съм да видя, че вие сте един неверник и не обръщате внимание на очевидното. Това е в реда на нещата. Един психиатър трябва да бъде недобросъвестен.

Те бяха стигнали края на селото и разбирайки се мълчаливо, се върнаха.

— Жена ви иска да ви види — рече Жакмор.

— Вие не знаете това — отвърна Анжел.

— Предчувствувам — каза Жакмор. — Аз съм идеалист.