Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 28

— Баеее!… — каза Ситроен.

Той протегна ръка към масичката. Много далече. Приближи се седнешком, както си беше, и като хвана смело ръба й с пръсти, се изправи.

— Спечели — каза Жакмор. — Точно така се действува.

— О, баеее — отговори Ситроен, пусна масичката и падна изведнъж на задничето си; изглеждаше учуден.

— Ето — рече Жакмор, — не трябваше да се пускаш. Много е просто. След седем години ще получиш първото си причастие, след двадесет ще си завършил образованието си и пет години след това ще се ожениш.

Ситроен поклати глава с не много убеден вид и бързо се изправи отново.

— Добре — каза в заключение Жакмор. — Трябва да се обадим на обущаря или ковача. Тук децата се възпитават много строго — да знаеш. Пък нали и конете ги подковават и те се чувствуват добре. Впрочем, както реши майка ти.

Той се протегна. Какъв живот, а няма и кого да психоанализира. Слугинята все още не се поддаваше — никакъв напредък.

— Аз ще ви заведа, гълъбчета — каза той. — Тъкмо от няколко седмици не съм стъпвал в селото.

Сега Ситроен обикаляше около масичката, но прав.

— Ти бързо се учиш, а — продължи Жакмор. — По всичко личи, че ще изпревариш моята програма. В края на краищата ще имам с кого да се разхождам.

Жоел и Ноел започнаха да стават неспокойни и Жакмор погледна часовника си.

— Е да, време е. Дори е минало. Но какво да се прави, всеки може да закъснее.

Жоел започна да плаче. Ноел също. Брат им остана неподвижен и ги наблюдаваше хладно.

Беше около три и половина, когато Клемантин дойде. Тя намери Жакмор, седнал на същото място. Той бе невъзмутим и сякаш не чуваше крясъците на близнаците. Седнал на коленете му, Ситроен се забавляваше, като му дърпаше брадата. Той също бе невъзмутим.

— Най-после! — възкликна Жакмор.

Левият крачол на панталона й беше съвсем съдран. Тя имаше широка драскотина на скулата.

— Както виждам, добре сте се забавлявали — каза той.

— Не съвсем лошо — отговори хладно тя. — А вие?

Спокойният й тон контрастираше с физическата възбуденост, която все още се долавяше в движенията й.

— Каква шумотевица — забеляза тя. След минута.

— Ами — каза Жакмор, — жадни са. Имат нужда от вас, също както и вашите камъни.

— Не можах да дойда по-бързо — отвърна тя. — Ще взема първо най-послушния.

Тя взе Ситроен от коленете на психиатъра и го сложи във втория фотьойл. Жакмор се извърна дискретно, смущаваше се от разголената й гърда, заради мрежата от сини венички върху съвсем бялата кожа. Между другото му се струваше, че сученето не е истинското предназначение на гърдата.

— Знаете ли, че той вече ходи… — продължи психиатърът.

Тя подскочи и в движението си извади зърното от устата на бебето… Детето тихо зачака.

— Ходи ли?

Тя го остави на земята.

— Хайде! Върви!…

Ситроен се хвана за панталона й и се изправи. Тя го взе, бе леко разстроена.

Жоел и Ноел се приближаваха на четири крака, крещейки.

— А те? — попита тя.

— Те не — каза психиатърът.

— Добре — отвърна тя.

— Изглежда, че ви смущава фактът, че той ходи? — подсказа Жакмор.

— О! — прошепна Клемантин, — засега няма да отидат далеч, пиленцата ми.