Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 26

— Не ме ли обичаш вече? — попита глупаво Анжел.

Тя го погледна.

— Не мога вече да се докосвам до теб — отвърна тя. — Бих могла, но не мога да си представя как ти ме докосваш, дори и за миг. Това е отвратително.

— Ти си луда — каза Анжел.

— Не съм. Всеки физически контакт с теб ме отвращава. Имам добри чувства към теб. Искам да си щастлив… но не така. Много ми струва. Не на такава цена.

— Но — каза Анжел, — аз нищо не исках да правя. Само се обръщах и те докоснах. Не се дръж така.

— Никак не се държа. Това е нормално за мен сега. Спи в твоята стая!… Анжел, моля те. Смили се над мен.

— Ти не си добре — прошепна той и поклати глава.

Прекара ръка по рамото й. Тя потрепера, но не го отблъсна. Той нежно я целуна по слепоочието и стана.

— Отивам си в стаята, миличка — рече той. — Не се безпокой…

— Слушай — каза тя, — аз… не искам… не знам как да ти го кажа… не искам… мисля, че никога вече няма да поискам пак… Постарай се да си намериш друга жена. Не съм ревнива.

— Не ме ли обичаш повече?… — попита тъжно Анжел.

— Вече не тъй — отвърна тя.

Той излезе. Тя остана седнала на леглото, гледаше пред себе си, вдлъбнатината на долния край на възглавницата, оставена от главата на Анжел. Той винаги слагаше главата си в долния край на възглавницата.

Едно от децата се размърда насън. Тя внимателно се вслуша. Бебето пак заспа. Сега цялото легло беше за нея и никога повече нямаше да я докосне мъж.

XXI

В стаята си Жакмор на свой ред бе току-що изгасил светлината. В далечината затихваха, поскърцванията от леглото, на което си лягаше заситена бавачката. За няколко мига той остана да лежи по гръб неподвижен. Всички случки от последните дни сякаш играеха покрай него, завиваше му се свят и сърцето му биеше лудо. Малко по малко той се отпусна и се унесе в несвяст, затваряйки уморените си клепачи над очите, над които витаеха разпуснатите юзди на хиляди странни видения.

Втора част

I

Вторник, 7 май

Там, на височината, далеч след градината и след назъбения нос, на който морските вълни ден и нощ лепяха бяла брада, имаше един висок, масивен камък, някаква разкривена, яка и отвратителна гъба, изложена на шибащия вятър, достъпна само за козите и папратта. Наричаха този камък Земния мъж, за да подчертаят родството му с Морския мъж, брат му, който се издигаше от водата малко наляво пред него. Земния беше достъпен от три страни. Северната страна обаче се изправяше пред евентуалния посетител с цял низ от почти непреодолими прегради и камъни и всичко това, дело сякаш на някой модерен архитект, правеше изкачването от тази страна рисковано.

Тук понякога идваха да тренират митничарите и по цял ден, навлекли зелено-белите трика на райета, те се мъчеха да набиват в главите на учениците си правилата за изкачване, без които контрабандата би станала цяла напаст.

Но този ден Земния беше пуст. Целият за Клемантин, която бавно, с опипващи движения, се изкачваше прилепена о камъка.

Предишните дни достигането на върха от източната, западната и южната страна й се стори детска игра. Днес тя трябваше да вложи всички сили. Нямаше за какво да се хване, нищо освен големия гладък гранит на Земния.