Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 24

Той беше седнал в хола и чакаше. От първия етаж кънтяха стъпките на Клемантин, Анжел и на бавачката, приглушавани от дебелия под и плочките от пясъчник. От време на време острите писъци на двамата мърльовци преодоляваха без усилие преградите и се увиваха около ушите на Жакмор. Беше или Ноел, или Жоел. Ситроен никога не викаше.

Кюблан носеше рокля за кръщенка от розова тафта с големи лилави панделки, черни обувки и черна шапка. Тя не смееше да мръдне. Хващаше всичко с върха на пръстите си. Беше счупила вече три вази.

Анжел беше облечен както обикновено. Клемантин носеше черен панталон и подхождащ по цвят жакет. Тримата мърльовци блестяха в бродирани целофанени калъфчета.

Анжел слезе, за да изкара колата.

Клемантин носеше Ноел и Жоел, а Ситроен бе дала на бавачката. Той гледаше от време на време майка си и тънките му устни потрепваха. Не се разплака. Той изобщо не плачеше. Понякога Клемантин му хвърляше ироничен поглед и се правеше, че целува Ноел и Жоел.

Колата спря пред площадката и всички излязоха. Жакмор бе последен. Той носеше кесиите с бонбони, парички и пръжки, които щяха да раздадат на децата и животните от селото след церемонията. Небето, както обикновено, бе с неизменния си син цвят и градината блестеше с пурпура на златото си.

Колата потегли, Анжел караше бавно заради децата. Всеки път, когато бавачката мръднеше, се чуваше силно шумолене на тафта. Беше много красива рокля. И все пак Жакмор предпочиташе другата, от пике, която по-добре я очертаваше. А тази й придаваше грубовата селска грация.

XIX

2 септември

Тъмнината се сгъстяваше около Жакмор. Той седеше на бюрото и размишляваше. Някаква умора го спираше да запали лампата. Беше уморителен ден, последният от една уморителна седмица, и сега той искаше да възвърне душевното си спокойствие. През всички тези дни на трескаво оживление той почти не изпита желанието да психоанализира, но сега, когато седеше сам, отпочинал в стаята си, ясно усещаше как го изпълва отново ужасяващата празнота и липсата на вълнения, която в последно време бе заглушавана от натрупването на впечатления. Несигурен и безстрастен, той чакаше прислужницата да почука на вратата му.

В стаята беше топло и миришеше на лакирано дърво; близостта на морето поразхлаждаше горещия въздух и го правеше упоителен и сладък. Навън се чуваха крясъците на птици и острото стържене на насекоми.

Някой леко почука на вратата. Жакмор стана и отиде да отвори. Младата селянка влезе и застана неподвижна, парализирана от срам. Жакмор, усмихвайки се, запали лампата и внимателно затвори вратата.

— Е, какво — каза той, — значи ни е страх?

Той тутакси се упрекна за проявената вулгарност, но след малко си прости, защото си помисли, че не би могъл да шокира една вулгарна личност.

— Сядай… — предложи той. — Тук… на леглото.

— Не смея — отвърна тя.

— Хайде, хайде — каза Жакмор. — Не бъди срамежлива. Легни и се отпусни.

— Да се събличам ли? — попита тя.