Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 22

Когато кюрето произнесе думата срам, викове на неодобрение се издигнаха тук-там и подкладени от собственото си ехо, прераснаха в продължителен вой. Мъжете стискаха юмруци и тропаха с крака. Жените гледаха злобно кюрето, цупеха устни и мълчаха. Краката на Жакмор започнаха да се подкосяват. Глъчката намаля и кюрето отново взе думата.

— Какво ме интересуват вашите ниви! Какво ме интересуват вашите деца и вашия добитък… Вие живеете дребен плътски живот. Вие не познавате лукса!… Този лукс ви го предлагам аз: предложих ви господа… Но господ не обича дъжда… господ не обича детелината. Господ не се интересува от вашите лехи и от мизерните ви приключения. Господ е възглавничка от златен брокат, диамант с обковка от слънчеви лъчи, скъпоценна резба, изваяна в любовта. Господ е Отьой и Паси, копринено расо, бродирани чорапи, огърлици и пръстени, той е ненужното, прекрасното, електрическите дарохранителници… Няма да вали!

— Да завали! — изкрещя ораторът, подкрепен този път от множеството, което забуча като буреносен облак.

— Върнете се във фермите си! — изрева умноженият глас на свещеника. — Върнете се във фермите си. Бог, това е насладата от излишното. Вие мислите само за това, което ви е нужно. Вие сте изгубени за него!

Съседът на Жакмор изведнъж се отдръпна назад, засили се и хвърли тежък камък по посока на амвона. Но дъбовите капаци вече с трясък се бяха затворили и гласът на свещеника продължаваше да гърми, а павето глухо удари по масивното дърво.

— Няма да вали! Бог не е утилитарен. Бог е празничен подарък, безплатен дар, кюлче платина, художествен образ, пухкав сладкиш. Бог е нещо в повече. Той не е нито „за“, нито „против“. Той е добавка!

Градушка от камъни се стовари върху амвона.

— Дъжд! Дъжд! — скандираше сега тълпата в отмерен ритъм.

И Жакмор, понесен от страстите, които излъчваха тези хора, усети как пее с тях.

Пред очите му, отдясно и отляво, селяните тропаха с крака и този тропот изпълваше църквата, сякаш войници маршируваха по железен мост. Един напън на тълпата изтика напред първите и те започнаха да клатят масивните колони, които крепяха амвона.

— Няма да вали! — повтори свещеникът и по всичко личеше, че бе изпаднал в пълен транс зад капаците. — Ще валят ангелски криле! Ще валят изумрудени перца, вази от алабастър, прекрасни картини, но не и вода! Бог нехае за детелината, овеса, житото, ръжта, ечемика, хмела, елдата, козята брада и градинския чай…

И докато Жакмор се възхищаваше от ерудицията на кюрето, четирите дъбови подпори се счупиха едновременно и високоговорителите разнесоха тежката псувня на свещеника, който си бе ударил главата при падането.

— Е, добре! Добре! — извика той. — Ще вали… Вали. Вали.

В миг тълпата се спусна към вратата на църквата и тя разтвори двете си крила. Небето беше изведнъж притъмняло и първите капки вече пляскаха по стъпалата като лигави жаби. После настана истински потоп, дъждът барабанеше по шистовите плочи на покрива. Бяха изправили как да е амвона и кюрето отвори капаците.

— Богослужението свърши — рече простичко той.

Всички се прекръстиха, после мъжете си сложиха каскетите, жените станаха и тълпата излезе.