Читать «Сърца за изтръгване» онлайн - страница 19

Беше възлест черноок човек с изпито лице и дебели черни вежди. Ръцете му бяха сухи и дълги и той ги държеше скръстени, когато разговаряше. Щом се раздвижи, Жакмор забеляза, че леко накуцваше.

— Бих искал да говоря с вас — каза Жакмор.

— Кажете… — отговори свещеникът.

— Става въпрос за кръщене — обясни Жакмор. — В неделя ще можете ли?

— Това ми е занаятът — каза свещеникът. — Всеки върши своето.

— Три близначета се родиха в къщата на височината — обясни Жакмор. — Ноел, Жоел и Ситроен. Трябва всичко да бъде направено за тях в неделя вечер.

— Елате на неделната литургия — каза кюрето, — ще ви кажа часа.

— Но аз никога не ходя на литургия… — възрази Жакмор.

— Още по-добре — каза свещеникът, — ще се забавлявате. Поне ще има един човек, на когото това, което говоря, ще се стори ново.

— Аз съм против религията — отвърна Жакмор. — Без, разбира се, да отричам, че тя може да бъде полезна на село.

Кюрето се подсмихна.

— Полезна!… Религията е лукс — каза той. — Само тези скотове искат да направят от нея нещо полезно.

Той гордо се изправи и започна възбудено да обикаля, накуцвайки из стаята.

— Но аз отказвам да я направя полезна — заяви с категоричен тон той. — Моята религия ще си остане лукс.

— Това, което исках да подчертая — обясни Жакмор, — е, че на село един свещеник може да свърши доста работа. Да насочва грубоватото съзнание на селяка, да му показва грешките, да му отваря очите за прекалено земния му живот, да бъде спирачка за ниските страсти… Не зная дали сте разбрали какво става в селото… Аз, хм… току-що пристигам и не бих искал да бъда съдник, нито да ви шокирам с реакцията си за неща, които ви изглеждат съвсем естествени, защото съществуват отдавна. Но един свещеник например трябва да жигосва от амвона кражбата, да осъжда преждевременните полови връзки между младите, с цел да попречи на безредието и похотливостта да завладеят околията му.

— Енорията му… — поправи го клисарят.

— Енорията му… — каза Жакмор. — Докъде бях стигнал?

— Не знам — отсече кюрето.

— Ето на — каза Жакмор, решавайки се, — този пазар на старците, това е безумие!

— В кой век живеете! — възкликна свещеникът. — Този пазар за старци. Какво ме интересува пазарът на старците, господине. Тези хора страдат… а тези, които страдат на земята, ще получат своето в рая. Между впрочем и самите страдания не са безполезни, но в действителност само причините за тези страдания ме смущават. Безпокойството ми идва от това, че те не страдат в името на бога, господине. Това са скотове. Казах ви го и преди малко. Религията за тях е средство. Прагматични скотове…

Докато говореше, той се оживи и очите му заискриха с топлина.

— Те идват в църквата като господари. От плът и кръв. И знаете ли какво искат от мен? Да помагам на детелината им да расте. Мирът на душата не ги интересува, господине! Те го имат! Имат „Ла Глоар“! Ще се боря докрай и няма да им се дам. Няма да помагам на детелината им да расте. Благодарение на бога… имам верни приятели. Малко са, но ме поддържат.

Той се подсмиваше.

— Елате в неделя, ще видите… ще видите как ще победя материята с помощта на самата материя. Ще поставя тези скотове пред тях самите… Тяхната инерция ще се сблъска с по-голяма инерция. И от удара що се породи безпокойството, което ще ги доведе до религията… до лукса!… До този разкош, на който бог в добротата си им дава право.