Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 21

Когато спускаха ковчега в гроба, много от селяните заплакаха, а жените почнаха да опяват на глас. После всеки мина и хвърли буца замръзнала пръст. Заровиха го. Няколко едри, яки селяни поставиха високия дървен кръст в дълбоката дупка и здраво натъпкаха пръстта около него. С готически букви, издълбани с нажежено желязо в дървото, се четеше името, датите на раждането и смъртта на Вегенел. След погребението се даде голяма заупокойна гощавка на всички присъстващи. Официалните лица бяха в къщата, останалите — навън. Алкохол не се поднесе, но народът предвидливо си носеше свои шишета вино и ракия.

Завещанието му бе прочетено на немски от юрис-консула на австрийското посолство и на български — от нотариус. Беше дълго и подробно. Подаряваше на селото дъскорезницата и цялата долина-пасище, която владееше, за общо ползване. Къщата завещаваше на българското туристическо дружество за хижа. Баражите, клаузите и улеите за спускане на трупи — на манастира. На работниците в стопанството поименно завещаваше земи, ливади и сечива. На метоха долу, в село Рила, оставяше цялата кухня със съдовете. Що се касае до едрата собственост — неговата част от концерна „Херкулес“ — електростанцията, акциите, смесените предприятия, акционерните дружества, — разпорежданията му бяха най-различни: както за родното му село в Тирол, така и за отделни лица в Австрия. Имаше специална точка за постройка на алпийски заслон в Тирол. За главен изпълнител на завещанието сочеше Борис Скарлатов. Беше му приятно, че старият Вегенел е показал толкова доверие към него, и още тук си каза, че ще изпълни разпорежданията колкото се може по-стриктно. Не убягна от погледа му намусеният израз на Неделев, вероятно той се е надявал на тази чест, а също и горещото приятелско ръкостискане на Карасулиев. Играта започваше и участниците се разполагаха около масата за покер. Но главната част от състоянието оставаше на сестра му. От краткото наблюдение Скарлатов извади заключение, че тази възрастна жена е вероятно без никакви познания в големия бизнес, тлъста плячка за играчите. Видимо нямаше своя воля и напълно се подчиняваше на сина си. Племенникът не му направи добро впечатление.

От Динев, който бе присъствал на смъртния му час, знаеше, че и Неделев, и Карасулиев са имали разговори със сина веднага след пристигането им. Неговото самочувствие беше неимоверно пораснало, подложено на натиск и ласкателства, така че се смяташе едва ли не за най-важния човек тук. Скарлатов схващаше, че възложеното му поръчение ще бъде трудно. Трябваше да се бори с всички, включително и с глупостта на роднините, понеже той не се съмняваше, че синът е троянският кон, посредством който играчите щяха да действат. Погледна възрастната слаба жена с типично селско лице и простота, смазана от скръб, и застана напълно на нейна страна. Реши да защитава интересите й. Но каква полза, с горчивина помисли той. Така или иначе, глупакът син щеше да поднесе на тепсия тези богатства на играчите. И все пак ще оставя на нейно име, поне докато е жива, една месечна рента, която само тя и никой друг няма да може да получава, и то в швейцарски франкове. Но и в този случай имаше хиляди начини да измъкнат парите и — било да се заложи рентата, било да се прехвърли приживе на сина й.