Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 59

Жената от ресторанта им беше признателна.

— От всички краища по зелената божия земя, които можеха да изберат, те се спряха тъкмо на нашия град. Винаги съм вярвала, че Ъпшър е особен, и сега знам защо. Ужасно съм щастлива.

— Защо? — попита репортерът.

— Летящата чиния ни даде повод да мислим за нещо друго, освен за себе си, напомни ни, че животът не свършва на съседната пряка.

Чарли продължи да превключва каналите и попадна на някакъв официален представител, който обясняваше, че летящите чинии били плод на човешкото въображение.

— Няма абсолютно никакво научно доказателство, че летящи чинии съществуват — твърдеше той. — Военновъздушните сили от петдесет години проверяват всички случаи и не са открили нищо.

— Откривали са онова, което им е било нареждано да откриват, мой човек — изсумтя Чарли Пайн и отново превключи канала.

Други телевизионни водещи излагаха мненията си за пороя от съобщения за летящи чинии. Една жена очевидно бе нервна. „Извънземните“ вече може би са тук, обясняваше тя.

Друга твърдеше, че това били свръхсекретни изпитателни машини на военновъздушните сили.

— Властите никога не ни казват истината. Знаят и не ни казват.

Накрая Чарли изключи телевизора и отпусна глава на възглавницата. Беше уморена, но още не й се спеше.

В какво се бе забъркала? Дали военните щяха да настоят „Локхийд Мартин“ да я уволнят? Защото е пилотирала летящата чиния? Защото не им се е обадила къде се намира? Дали публичността щеше да й попречи да си намери работа като пилот изпитател?

Замисли се за Рип, който бе долу в хангара с чичо си — две момчета, които си играеха с нова екзотична играчка. Рип нямаше представа какво вълнение е предизвикала летящата чиния… какво вълнение щеше да предизвика.

А може би така трябваше. Не го интересуваше какво мислят другите. Не го интересуваха телевизионните водещи, нито техните грижливо обработени мнения. Ни най-малко не го интересуваха и военновъздушните сили.

Как се бяха набъркали австралийците?

Може би трябваше да вземе пример от Рип и да престане да мисли за всичко това.

Тя извади книжната покривка от ресторанта и прочете бележките си. Чинията летеше идеално при поразително многообразие от режими. Това не бе случайно, знаеше го. Създателите на тоя кораб си бяха разбирали от работата.

Втренчена в записките си, Чарли Пайн отново усети кораба в ръцете си, педалите под краката си, мощността на ракетните двигатели. Тя впери невиждащи очи през прозореца и се замисли за преживяното. После отиде да потърси нещо за писане, увита в одеяло. В малкия кабинет на Артър намери бележник.

Върна се в спалнята и бързо, съсредоточено започна да пише, опитвайки се да изложи върху листовете всичко. Никога през живота си нямаше да има друга възможност да пилотира такава уникална машина. Категорично!

Накрая клепачите й натежаха. Чарли се отпусна на възглавницата и заспа.

— Олеле, Рип! Това нещо е голяма работа! — Артър Кантрел се дивеше на изключителното инженерно майсторство, проявено в летящата чиния, на блестящите технически решения.