Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 60

Беше се напъхал в машинния отсек. Когато се качиха на борда, Рип запали реактора. Чичо му благоговейно застина сред компютърните дисплеи и светлини. Младежът угаси реактора преди двамата да влязат в машинния отсек.

Сега Артър почукваше по стените, надзърташе навсякъде, проучваше всичко с фенерчето си. Гореше от любопитство и удивление.

— И казваш, че сте налели кална вода, така ли? — след малко попита той.

— Да. Нямаше друга.

— В тоя сепаратор трябва да е останала кал. Сигурно. Иди да ми донесеш малкия комплект инструменти от тезгяха, моля те.

Рип се подчини.

Скоро Артър установи, че гаечните му ключове не стават. Тъй като не искаше да разбие някоя гайка, трябваше да използва подвижен ключ и клещи.

— Радвам се, че дойде, Рип. Липсваше ми това лято.

— Да. Тая стара ферма… — Младежът прекарваше летата при чичо си Артър от дванайсетгодишна възраст. Откакто бе починал баща му. — В пустинята беше ново приключение — малко извинително рече той.

— Човек има нужда от нови приключения — докато разглобяваше сепаратора, отвърна Артър. — Това разширява кръгозора ти, пък и научаваш нови неща. Въпреки това ми липсваше.

Рип не каза нищо и чичо му не очакваше отговор. Достатъчно добре познаваше племенника си.

— Какви са отношенията ви с жената?

— Никакви. Тя е пилот изпитател от групата на военновъздушните сили за проучване на НЛО. Дойдоха в пустинята заради летящата чиния. Чарли е цивилна, преди две седмици се е уволнила. Вмъкна се в кораба, когато се канех да излетя. Наоколо стреляха, не можех да я оставя.

— Извадил си късмет, че е дошла.

— И сам щях да се справя, чичо Артър. Честно.

— Нямаше да е много добре за теб, ако грешиш.

— Пилотирането ми идва отвътре.

— Имали сме пилоти в рода, а?

— Нали управлявах твоя чемп. Спомняш ли си? Ти ме научи. Тая летяща чиния е като него. Е, малко по-бърза е, естествено, и е по-сложна, но можех да се справя.

Артър промени темата.

— Когато сутринта станах от леглото, изобщо не подозирах какво ще се случи. Летяща чиния! Какъв ден, а! И оная мадама е голяма работа. Добър племенник си, Рип, честно. Всяка сутрин от много години насам се чудя дали днес няма да се отбиеш.

— Е, ако имах летяща чиния, нямаше да е проблем.

Обзе го топло чувство, когато се замисли за перспективата да обикаля страната със собствена летяща чиния, да ходи където и когато реши… Той погали металната стена до себе си.

Когато усети, че Артър го наблюдава, Рип се ухили.

— Идвай когато ти е приятно — каза чичо му. — И доведи жената. Харесва ми.

Младежът махна с ръка.

— Чарли скоро ще си отиде. И не ми е гадже, нищо подобно, Артър.

Чичо му отново се зае със сепаратора.

— Бива си я. Умна, готина…

— Наближава трийсетака. Прекалено стара е за мен.

— Не чак толкова — просто ти си прекалено млад.

— Да. Липсваше ми това лято, Артър. Твоите романтични съвети, мнения и екскурзии до града за пица.

— Как е майка ти?

— Добре е, предполагам. От известно време нямам писмо от нея. Може би трябва да й се обадя, докато съм тук.

— Сигурно.

Артър най-после разглоби сепаратора. Имаше усет за механика.

Вътре наистина имаше кал.