Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 56

Рип му помаха с ръка. Чарли натисна щурвала напред и дръпна нагоре левия лост. Корабът прелетя над нивата край ресторанта и се понесе в посока, обратна на слънцето.

— Към Мисури, нали?

— Да.

— Ще ми се да имахме карта.

— Ще позная реката и околността. Ще ти показвам пътя.

— Дръж се! — Чарли завъртя ръкохватката. Ракетните двигатели изхълцаха и се запалиха с приятен рев.

— Уха! — извика Рип. Ускорението беше върховно.

Чарли наклони носа нагоре и летящата чиния се понесе в утринното небе над Индиана.

9.

Подобно на милиони други американци, които през онази августовска сутрин гледаха телевизия, докато се обличаха и закусваха, генерал Джо Делаурио Бомбата, началник-щаб на военновъздушните сили на САЩ, удивено зяпаше летящата чиния.

— Мама му стара! — измърмори той през четката си за зъби, която още бе в устата му.

Когато камерата показа в близък план изтребителя, преследващ летящата чиния, генералът захвърли четката. Качеството на картината беше лошо — египетският любител очевидно се бе опитвал да фокусира бързодвижещите се машини, ала издайническите облачета бял дим над крилото на изтребителя бяха достатъчни за Джо Бомбата да разбере, че самолетът обстрелва летящата чиния. Генералът грабна телефонната слушалка.

— Белия дом! — извика той на телефонистката. — Свържи ме с Белия дом!

Операторът фокусира пламъка зад летящата чиния и успя да го задържи докато обектът ускоряваше по права линия. Чинията бързо се смаляваше и накрая се виждаше само като светла точица в небето.

— Боже мой! — изрева Джо Делаурио и се втурна да облече униформата си.

Тъкмо влиташе през преддверието на кабинета си в Пентагона, когато един младши щабен офицер се закова на пети.

— Господин генерал, трябва да отделите време и да включите телевизора! Едно градче в Индиана — местните жители твърдят, че летящата чиния била там тая сутрин!

Джо Бомбата се втрещи. Когато видя видеозаписа от Египет, вече бе убеден. А сега бяха в Индиана, така ли? Дали наистина беше нашествие?

— Колко са летящите чинии? — попита той.

— Само една. С двама души на борда. Извънземни. Носели сиви гащеризони, погълнали огромно количество храна…

Джо Бомбата стоеше онемял, прикован към пода. Нищо през трийсет и шестте му години във военновъздушните сили не го бе подготвило за този момент. Преживяваше трескав кошмар, някакъв шантав, наркотично размътен холивудски епос.

Ощипа се по лявата ръка. Да, буден беше.

— Извънземните са платили в ресторанта с щатски долари — продължи офицерът и посочи мъжа, който говореше на телевизионния екран.

— Какво?

— Да, с щатски долари. С петдесетдоларова банкнота, която според собственичката на ресторанта била фалшива. После се качили на летящата чиния и отлетели.

Джо Бомбата най-после започваше да разбира.

— Къде е екипът за проучване на НЛО, който пратихме в Сахара? — изрева той. — Искам отговори веднага, иначе ще изям нечия глава за закуска!