Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 54

— Прозвуча като кънтри песен.

— Нали? Какво ви се хапва в тая чудна лятна утрин?

— Пет-шест бъркани яйца — отвърна Рип. — Много пържени картофи, два резена шунка, може би четири бисквити, две големи чаши пълномаслено мляко. А за теб, Чарли?

— Това всичкото за теб ли е? — Чарли и жената от ресторанта го зяпнаха.

— Гладен съм.

— За мен две яйца и сухар, моля — каза Чарли.

На влизане в кухнята жената включи телевизора в ъгъла. Трябваха му няколко секунди, за да загрее. Рип изсипа в устата си пакетче захар.

— … Властите нямат обяснение за мощния звук, който разтърси Сейнт Луис преди около час, разби прозорците в града и накара хиляди хора да позвънят в полицията и пожарната.

Чарли и Рип се спогледаха. Рип сви рамене.

Новините продължиха с друг репортаж.

— Рано сутринта в небето над Калифорния прелетя метеорит. Стотици хора са видели големия обект, който явно е изгарял в атмосферата, да преминава от запад на изток. Дали е бил метеорит, или излязъл от орбита сателит? Ще очакваме отговора на военновъздушните сили. Няма съобщения метеорит да е паднал на земята сутринта, но ако районът е изолиран, може да минат дни преди някой да съобщи. Тук е говорителят на военновъздушните сили майор Дон Уилямс.

На екрана се появи униформен мъж.

— Обектът, разбира се, е бил засечен от Космическото командване. Ще направим изявление, когато научим повече за траекторията му.

— Само преди минути от Сейнт Луис съобщиха за мощен екот. Възможно ли е метеоритът да е паднал край града? — попита го един репортер.

— Не ни е известно — отвърна офицерът. — В момента проверяваме.

Чарли отпи глътка кафе и погледна през прозореца метеорита, който хвърляше дълга сянка на ранното утринно слънце.

— Докато търсех маркуч, за миг си помислих, че ще отлетиш и ще ме изоставиш — каза Рип.

— Наистина ли?

— Само за миг.

— Ако нямах нужда от баня, може би щях да го направя.

— И защо не го направи?

— Искам да знам всичко за тая летяща чиния.

Тя обърна наопаки книжната покривчица пред себе си, извади химикалка от джоба на левия си ръкав и започна да си води бележки. Искаше да запише впечатленията си от полета с кораба, докато са още пресни. Управлението при ниски скорости бе чудесно, но при свръхзвукова скорост почти не можеше да маневрира. Пишеше бързо и излагаше всичко, което й дойдеше наум.

Пиеха вторите си чаши кафе, когато навън паркира някакъв мъж, дълго зяпа летящата чиния и накрая отиде при нея. Бавно я обиколи, като я докосваше и почукваше по корпуса. После дойде в ресторанта.

— Какво е онова нещо оттатък улицата, Фло? — попита той.

— А, ти ли си, Оскар?

— Да. Какво е онова нещо оттатък улицата?

Фло излезе от кухнята с три чинии в ръце.

— Летяща чиния, Оскар, невеж глупак такъв — каза тя. — Тия хора тук са долетели с нея от Марс. — Жената остави две чинии пред Рип и една пред Чарли и й намигна.

Чарли се опита да се усмихне, сгъна книжната салфетка и я пъхна в джоба си.

— Сякаш за пръв път виждаш летяща чиния, Оскар.

— Поне тая седмица за пръв път. Ще ми донесеш ли едно кафе?

Рип взе ножа и вилицата и се захвана на работа. Фло и Оскар продължиха да се закачат, телевизорът дуднеше в дъното.