Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 53

Джо Бомбата въздъхна.

— Медиите направо са обезумели. Държавните служители вече са под обсада и още не съм пил дори чаша кафе. Обекти, навлезли в атмосферата над Калифорния, ужасни гърмежи над Сейнт Луис… Какво става, по дяволите?

— Не ни е известно… засега.

— Хм — изсумтя Джо Бомбата. След няколко секунди мълчание нареди: — Провери дали някой от нашите пилоти изпитатели не е прелитал над Сейнт Луис тая сутрин. Обади ми се колкото може по-скоро.

— Слушам.

— Ако питаш мен, просто са чели прекалено много истории за НЛО — измърмори началникът. — Светът става все по-странен.

Алекзандър нямаше представа какво означават тези думи, тъй като не му бяха докладвали за откриването на обект с форма на летяща чиния в Сахара, нито за пращането на група от военновъздушните сили на мястото. Той обаче скри озадачението си, тъй като отлично знаеше, че във ВВС всеки върши каквото трябва. Не му влизаше в работата да пита защо…

След като помърмори още известно време, Джо Бомбата затвори. После веднага се обади в дома на помощника си и го попита дали знае нещо за групата за проучване на НЛО, която два дни по-рано бяха пратили в Сахара.

— Нищо, господин генерал.

— Искам пълен доклад, когато дойда на работа — изръмжа Джо Бомбата.

Политиците щяха да го награбят съвсем скоро. Той седна на леглото и намръщено се загледа в репортерите на Си Ен Ен, които обсъждаха експлозивните звуци в Сейнт Луис.

Поредната работна сутрин, помисли си генералът и стана от леглото.

Рип и Чарли чуха приближаващата се по улицата кола. След като паркира до ресторанта, от нея слезе яка жена, втренчи се в летящата чиния оттатък улицата, после се запъти към входа. Тя хвърли поглед към двамата и пъхна ключа си в ключалката.

— Знаете ли нещо за онова там? — кимна към кораба жената.

— Преди известно време го разтовариха от един тир — осведоми я Рип. — Казаха, че по магистралата имало надлез и не можело да мине под него.

— А, ясно. Какво е това, между другото?

— Щяло да бъде реклама на лунапарк в Сейнт Луис. Така ни каза шофьорът. Колата ни се повреди на магистралата и дойдохме дотук пеш.

— Влезте, ще сложа кафе.

Рип и Чарли я последваха в ресторанта.

— Цяла нощ ли сте пътували?

— Да. После колата отказа.

— Такъв е светът. Понякога просто нямаш късмет. Седнете, ще ви донеса кафе веднага щом стане.

— Благодаря.

Седнаха в първото сепаре. Слънчевите лъчи струяха през прозорците. Облаците бързо се разкъсваха и разнасяха.

— Денят ще е ясен — рече Чарли Пайн.

— Хубаво е да си у дома — отвърна Рип и се прозя.

— И на мен ми се спи — каза тя. — И имам нужда от баня.

— При чичо Артър има топла вода и легла. Ще спя цял ден.

Жената им донесе кафето.

— Не видяхме табелата на влизане. Как се казва тоя град? — попита Рип.

— Божичко, как не сте забелязали табелата? Това е Ъпшър, щата Индиана, малкия.

— Когато пристигнахме, още беше тъмно.

— Миличък, Ъпшър е страхотно място. Само дето цял живот съм тук. Все не мога да се навия да си вдигна чуковете и да си тръгна.