Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 39
Стивън Кунц
— Ще се справиш ли, Чарли?
Кимането не преставаше.
— Ще се почувствам по-добре, ако ми кажеш нещо, Чарли. Каквото и да е.
Тя го погледна. Беше пребледняла. Прекалено много се страхуваше, за да говори. Всичко бе изписано на лицето й.
Рип я целуна по устните.
— Благодаря за возенето, маце.
— По-добре… — Тя шумно се прокашля. — По-добре седни и си закопчай колана.
Чарли Пайн впери очи в мрака пред тях. Не виждаше… абсолютно нищо.
Не, почакай! Зърна светлинка, отразяваща се във вода. Лодка.
Рязко дръпна назад щурвала и левия лост. Ускорението я залепи за седалката и носът се изправи.
О, прекалено много,
Усети, че корабът се разтърсва… натисна щурвала напред и премести левия лост колкото може по-нагоре. Знаеше, че е прекалено, но имаше ли друг избор?
Земята изведнъж се появи пред прожекторите им и тя светкавично издигна носа, макар и не толкова рязко, колкото предишния път.
Летящата чиния се хоризонтира, после носът се наклони надолу и прожекторите осветиха повърхността, която се приближаваше насреща им. Чарли натисна лоста колкото може по-назад.
В движение блъснаха нещо, което отхвърча във въздуха.
Все още намалявайки скоростта, корабът щеше да катастрофира, ако не бяха антигравитационните пръстени. Летящата чиния отново сякаш отскочи от невидима преграда.
Точно пред фаровете се появи скала.
Нямаше време за мислене. Натисна напред левия лост и дръпна наляво щурвала. Чинията се удари в земята, подскочи веднъж и кацна.
Рип се пусна от пилотската седалка. Рязко намалената скорост го запрати напред върху контролния пулт.
Когато се свести, слънцето блестеше в очите му. Лежеше на пясъка, установи той, и слънчевите лъчи се отразяваха в летящата чиния. Младежът примижа, опита да се надигне, не успя и се претърколи, за да види къде се намира. Чуваше бръмчене на самолет.
Той вдигна ръка и заслони очите си. Самолетът беше чесна и кръжеше само на шейсетина метра височина. Пилотът вероятно разглеждаше летящата чиния.
— Крайно време беше да се събудиш — каза Чарли Пайн. Тя наливаше вода в горивния резервоар с една от пластмасовите туби, които предишната вечер Рип беше хвърлил в кораба.
Измъчваше го отвратително главоболие. Отново се претърколи и седна. Опипа челото си. Голяма рана. По кожата и веждите му имаше засъхнала кръв. Изчовърка я.
Накрая си погледна часовника. Десет.
Летящата чиния изящно стоеше на колесниците си като гълъбица в гнездото си. Намираха се на петдесет-шейсет метра от брега. Тук реката сигурно беше широка над три километра — това трябваше да е езерото Насър. Гледката си струваше, ала очите го боляха от блясъка на слънцето. Той стисна клепачи, за да си почине.
Бръмченето на самолетния двигател окончателно го разсъни.
— Откога кръжи оня самолет? — посочи Рип.
— А, от петнайсетина минути.
— Мислех, че снощи сме катастрофирали.
— Катастрофирахме. Обаче няма нищо повредено. Издигнах летящата чиния във въздуха и спуснах колесниците. Смъкнах те на пясъка, за да спиш по-добре.
— Ти как си?
— Бива.
— Не си ли ранена?
— Не, честно.
Чарли изпразни тубата и се запъти надолу по склона към реката. Рип понечи да се изправи, после се отказа.
