Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 25

— Ще внимаваме — изсумтя Уест. Той вдигна една от лагерните лампи и се отдалечи след Дъч. Капитан Пайн го последва.

Майор Стиборек бавно се изправи на крака, като разтриваше задника си.

— Длъжник съм ти, малкия — каза той на Рип и закуцука след другите.

Сержантът заповяда на трима души да пазят цивилните, изчезна в мрака и след няколко минути се върна с бронирана машина, която паркира с насочени към летящата чиния фарове.

— Може би вчера трябваше да се обадим във вашия университет — каза на професора Дъч.

— Може би. — Археологът се засуети над лулата си. — По дяволите! — промълви тихо, когато я разпали.

Военните монтираха лампи. Скоро летящата чиния беше осветена като музеен експонат.

— Как са научили за кораба? — зачуди се гласно Солди. — Ти как мислиш, Рип?

— От сателитите, най-вероятно — каза Хааген. — Или някой от вашия лагер се е обадил някъде. Има ли значение?

— Сигурно не.

— Защо оня военен каза, че ти бил длъжник? — попита младежа Бил.

— Много се раздрънка и го приземих по задник.

Един от сержантите седна на пет метра от тях.

— Какво става тук, по дяволите? — попита го Рип. — Да не сме пленници?

— Млъквай, малкия.

Рип влезе в палатката и извади спалния си чувал. Хааген го последва вътре.

— Офицерите скоро ще се върнат — каза младежът. — Освен ако не открият как да отворят люка.

— Ти ли го затвори?

— Да.

— Ако не им отворим люка, може да повредят летящата чиния.

— Майтапиш се!

— Предполагам, че така или иначе ще влязат. Подразделение от Военновъздушните сили на Съединените щати тук, в Сахара? По заповед на президента?

— Добре де, добре. Но аз открих летящата чиния. Моя си е.

— Не ме убеждавай, Рип. Аз не съм адвокат, обаче ми се струва, че нямаш никакви права. Едва ли някой знае точно в коя страна се намираме.

— Наясно съм с това — разпалено отвърна Кантрел. — Баща ми ми остави четвърт милион долара и една трета от ферма в Минесота. Имам чичо в Демойн, който е печен адвокат и специалността му е да ръфа хората по задника. Ще ти трябва ваксина срещу бяс, ако чичо Оли се приближи до теб. С парите на баща ми и устата на чичо ми мога здравата да озоря Военновъздушните сили.

— Ей, вие! — разнесе се викът на майора.

— Да — обади се отвън Бил Тагарт.

— Знаете ли как се отваря люкът на летящата чиния?

— Това си е ваша работа, приятел. Аз нищичко не знам.

Хааген посочи с палец.

— Върви да им отвориш люка, Рип. Остани при тях и виж дали ще успееш да научиш нещо.

Младежът го послуша. Майорът стоеше край лагерната печка.

— Аз мога да отворя люка, дрънкало.

— Идвай, малкия.

Усещаше погледа на Чарли в гърба си, докато се вмъкна под кораба и постави длан върху люка. Подържа я притисната към вдлъбнатината петнайсетина секунди, после леко натисна в единия край. Той поддаде. Рип хвана дръжката и я завъртя.

Люкът се отвори също като предишния път.

Офицерите се бяха вцепенили от удивление. Без да каже нито дума, Рип се качи в кораба и седна на пилотската седалка. И продължаваше да седи там, когато полковник Уест подаде глава през люка. Светлината на прожекторите проникваше през тъмния купол и трябваше да минат няколко секунди, докато очите му се приспособят към сумрака.