Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 18

— След адски много време — да. Периодът на полуразпад на плутония е четвърт милион години. След петстотин хиляди години в реактора все още ще са останали двайсет и пет процента от енергията му.

Рип пак се пресегна към лоста. Ръката на Дъч се стрелна напред.

— Не точно сега, синко. Бил имаше право. Знам, че нямаш търпение, обаче дай внимателно да го премислим.

— Този кораб може да е бил изоставен, защото вече не е бил годен за полети — предположи доктор Солди.

— Да — обади се от люка Бил. Виждаше се само главата му. — Ако продължиш да пипаш където ти скимне, накрая всички може да се озовем в рая по-рано, отколкото ни се иска, Рип.

— Трябва да разберем с какво се движи това нещо — възрази младежът.

— Хайде да поразгледаме още малко — постави ръка върху рамото му Дъч.

Рип стана от седалката и четиримата мъже продължиха огледа на кабината. Ниските плоскости между седалките бяха на панти. Зад тях имаше машини. Тръби, помпи — е… поне приличаха на помпи — тръби, по които течеше течност, изолирани кабели.

— Тая изолация трябва да е изгнила — промърмори Дъч и се пресегна към най-близкия кабел. Огъна го, после го изви, ала той остана невредим.

— Каква е тая материя?

— Някой го е направил така, че да издържи много време.

— Ето го реактора.

Беше малко по-голям от сто и петдесет литрова туба. Едва се забелязваше, скрит сред плетеница от кабели, маркучи и машинарии.

— Да, наистина.

— Не е ли ужасно малък? — попита Бил.

— А колко голям трябва да бъде?

— Не знам. Сигурно съм си мислил, че трябва да е горе-долу колкото кола или някъде там.

— Ако тоя реактор е спукан, сигурно вече сме облъчени със смъртоносна доза радиация — отбеляза Дъч.

— Не е спукан — уверено заяви Рип. — Корабът си е съвсем здрав.

— И въз основа на какво стигаш до това научно заключение?

— Не знам — сви рамене младежът. — Наречи го инстинкт, ако щеш.

— Наричам го пожелателно мислене — от люка отвърна Бил. Той стоеше навън, което устройваше всички. Другите трима заемаха цялото свободно от уреди пространство.

— Може би трябва да останеш като лабораторна мишка, докато ние чакаме навън — предложи Дъч.

— Проучването на този кораб е опасно — каза Солди. — Намираме се сред непозната техника, в кораб с неизвестни проблеми. Радиация, бактерии, вируси от космоса… Би трябвало да го проучат експерти в херметични скафандри.

Главата на Бил Тагарт изчезна от люка. Въпреки думите на археолога другите трима останаха вътре.

Намериха акумулаторите, кабелите, които ги свързваха с корпуса на кораба, снопове жици, които водеха от тях до разклонителите и оттам до поразително множество от странни кутии и устройства. Тримата ги проучиха едно по едно в опит да разгадаят предназначението им.

— Строителите на кораба са били много по-напред от нашата цивилизация — накрая заяви Дъч Хааген. — Прилича на космическа совалка, само че е по-съвършен.

Въпреки че все още следваше, Рип имаше най-актуални познания по модерна техника.

— Този кораб е по-просторен — заключи той, като си мислеше за посещението си в Кейп Канаверал предишното лято. — В известен смисъл устройството му е по-просто, по… — Потърси подходящите думи и след миг продължи: — … по-изчистено. По-съвършено.