Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 148
Стивън Кунц
Седна на пода под светлината на газената лампа, избърса кръвта от лицето си с ризата и се заслуша в жабите и щурците.
21.
„Кантрел е собственик на летящата чиния, постанови съдията“ — тръбеше заглавието. Президентът намръщено прочете репортажа.
След изслушване на страните вчера федерален окръжен съдия във Вашингтон издаде постановление на Оли Кантрел, който представлява племенника си Рип. „Властите нямат никакви аргументи — заяви съдията. — Властите нямат приемливи основания за претенции към летящата чиния.“
— Нямали приемливи основания — измърмори президентът на хората, които се бяха събрали около бюрото му. Той хвърли изпепеляващ поглед на министъра на правосъдието, който леко се изчерви.
Вниманието му привлече друго заглавие ниско долу на първа страница — „Изчезнал милиардер“. Репортажът започваше така: „Вчера госпожица Бърнис Керингтън-Смит съобщи за изчезването на своя съжител, австралийския индустриалец милиардер Роджър Хедрик, вторият по богатство човек в света. Преди девет дни чартърен самолет оставил г-н Хедрик на летището Минеаполис-Сейнт Пол. Индустриалецът бил видян да потегля с лимузина и оттогава за него няма никакви сведения. Госпожица Керингтън-Смит подозира убийство…“.
Президентът хвърли вестника на бюрото си.
— Какво имате да кажете за свое оправдание?
— Не е само това, господин президент — обади се О’Райли.
— Моля?
— Сутринта Оли Кантрел заяви по телевизията, че племенникът му дарява летящата чиния на Националния авиокосмически музей. Има няколко условия. Ядреният реактор трябва да бъде демонтиран, корабът никога повече не бива да лети и трябва да е постоянно изложен като музеен експонат.
— Политически шедьовър — промълви президентът. — Слава богу, че Оли Кантрел не е политик!
— Директорът на музея прие трите условия, естествено.
Лицето на Джо Делаурио поморавя.
— Не могат да го приемат! Летящата чиния трябва да бъде конфискувана от съображения за сигурност. Писна ми да галим с перце тия хора! Тук е заложено прекалено много.
— Да галим с перце тия хора ли? — повтори президентът и погледна директора на ФБР, който седеше до Делаурио. — Бихте ли повторил още веднъж, моля, за да разберат всички присъстващи. Включително генералът.
Директорът на ФБР пое дълбоко дъх, озърна се към Джо Бомбата, който беше стиснал зъби, и започна.
— По ваша заповед подслушвахме дома на майката на Рип Кантрел. Когато преди шестнайсет дни Рип се прибра вкъщи, пратихме наши хора при хижата край езерото, в която той се криеше. Както знаете, имахме заповед само да наблюдаваме и да ви докладваме, докато Министерството на правосъдието си осигури право над летящата чиния.
Директорът на ФБР се огледа.
— Вечерта на девети септември Роджър Хедрик и няколко десетки мафиоти от Чикаго пристигнаха при хижата край езерото в Минесота. Те завързаха и нанесоха побой на Рип Кантрел. Хедрик и още двама бяха смазани от летящата чиния, която сигурно беше под контрола на Кантрел. Когато летящата чиния се озове в музея, навярно ще можем да я проучим и да установим как я е контролирал… След смъртта на Хедрик оцелелите гангстери избягаха. Ние смятаме, че господин Кантрел е увил труповете с чаршафи от хижата, натоварил ги е на кораба и е отлетял. Космическото командване изгуби летящата чиния над калифорнийското крайбрежие. На другата вечер Кантрел се върна в Минесота, пак потопи летящата чиния в езерото и продължи да чете и да лови риба.