Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 150

— От Ню Мексико, преди четирийсет години.

Президентът се поизправи на стола си и заразмества дреболиите по бюрото. Накрая попита:

— Ти не трябваше ли да се пенсионираш след година и половина, Джо?

— Да, господин президент.

— Подай заявление за оставка още днес. Да влезе в сила от утре.

Джо Бомбата мъчително преглътна и изправи рамене.

— Слушам — каза той и напусна стаята.

Президентът взе сутрешния вестник, за пореден път погледна заглавията и го хвърли в кошчето за боклук до бюрото.

— Рип кога ще докара летящата чиния? — попита той П. Дж. О’Райли.

— В два следобед.

— Освободи ми следобеда. Отивам в музея да гледам как ще кацне корабът.

Когато летящата чиния се появи, пред Авиокосмическия музей имаше най-малко сто хиляди души. Явно всички държавни служители в радиус от осем километра наоколо си бяха взели почивен ден. Група конгресмени и сенатори обграждаха президента с надеждата да влязат във вечерните новини, докато той крадешком зяпаше хубавите момичета в навалицата.

Персоналът на музея беше отворил предната изложбена зала — извънредна операция, която бе отнела цялата нощ и почти цялата сутрин. Последните работници приключиха с чистенето само минути преди летящата чиния да се покаже на западния хоризонт. По настояване на Оли беше оградена зона, широка трийсет и дълга сто метра.

— Ето я — посочи някой.

Стотици други показалци се вдигнаха във въздуха, хиляди очи се впериха натам и видяха тъмния кръгъл силует.

Рип се спусна над паметника на Линкълн. Пилотираше със силата на мисълта си и оставяше компютъра да върши цялата работа. Вече знаеше: преминаването над хора бе изключително опасно. Ако се снижеше на височина под петнайсет метра и се наложеше да използва антигравитационните пръстени, земята буквално щеше да изтласка всичко незакрепено нагоре. На по-голяма височина изглежда нямаше никакви проблеми.

Само като си помислеше, че с Чарли се бяха спуснали над бейзболния стадион в Денвър! Цяло чудо беше, че никой не пострада.

Вече виждаше мястото, където искаше да отиде — свободното пространство пред Авиокосмическия. Само от време на време откъсваше очи от него, за да хвърли поглед на компютърните графики. Векторното кръстче сочеше точно където трябва.

Прелетя покрай паметника на Вашингтон на височина стотина метра със скорост двеста възела, като постепенно я намаляваше… На шейсетина метра все още се движеше със сто и петдесет възела.

После летящата чиния се спусна пред музея, точно до един сребристо-златист паметник.

Когато наближи паважа, във въздуха се издигнаха пръст и боклуци.

Увиснал над двора, Рип погледна мястото в музея, където искаше да остави кораба — свободния участък под самолета на братя Райт. Летящата чиния се насочи натам, все по-близо, мина през отворената стена на сградата…

„Спусни колесниците!“

Усети вибрациите при спускането на колесниците.

После летящата чиния кацна… леко се залюля… и застина неподвижна.

И едва сега видя лицата, които го наблюдаваха. Море от лица, хиляди, натъпкани на всеки квадратен сантиметър в музея. Увиснали от тавана при самолета на братя Райт, където бяха „Духът на Сейнт Луис“ на Линдбърг и Бел Х-1 и Х-15 на Чък Ягър.