Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 146

— Кажете му колко ви платих, Тагарт.

— Плати ми един милион, Рип. В брой. И ми плати още сто хиляди, за да дойда с него тая вечер. Дай му летящата чиния и двамата с теб ще можем да се оттеглим, и няма да ни се налага да работим повече нито ден до края на живота си.

Рип погледна Хедрик, погледна Тагарт и изплю кръв върху предницата на ризата си.

— Ти си мръсник, Тагарт.

— И така да е. Един милион долара са си един милион долара. И когато си мъртъв, просто си мъртъв.

— Ако умра, Роджър Хедрик никога няма да получи летящата чиния.

— Стига — изсумтя милиардерът. — Изгубих достатъчно време. Знаете, че не мога да ви убия. Но мога да убия майка ви. Ако не отговорите на въпросите ми, още сега ще пратя няколко души при нея. Да започнем с един лесен въпрос: кой изкара летящата чиния от хангара в Австралия?

— Моля?

Рип беше получил няколко жестоки удара, затова отначало не разбра какво го питат.

— Кой я изкара от хангара ми и я издигна до атриума, за да ви вземе с Пайн?

— Наистина ли не знаете?

Хедрик дълбоко си пое дъх.

— Търпението ми се изчерпва, малкия. За последен път те питам, къде е летящата чиния?

Рип отпусна глава и избърса кървавия си нос в рамото си. Не очакваше удара на Тони. Болката избухна в скулата му.

Озова се проснат по очи с прахоляк в устата. Претърколи се по гръб и се опита да фокусира погледа си върху Хедрик.

Милиардерът разговаряше с Тагарт и Цвернеман, които бяха с една-две крачки по-близо до езерото. Стояха срещу Хедрик и в следващия момент се издигнаха във въздуха. Последваха ги сухи листа, съчки и буци пръст.

Тагарт изкрещя. Цвернеман извика нещо на немски, навярно ругатня.

Хедрик бързо заотстъпва назад, без да откъсва поглед от издигащите се нагоре мъже и черния силует над тях, по-тъмен от нощта.

— Господи! — ахна някой и насочи фенерчето си нагоре. Лъчите на фенерчетата и автомобилните фарове се отразиха в лъскавия мокър търбух на летящата чиния, увиснала във въздуха над издигащите се мъже.

Когато достигнаха средата на разстоянието до кораба, пищящите Тагарт и Цвернеман бяха смазани.

— Божичко! — извика Хедрик. Той се наведе над Рип и изкрещя в лицето му: — Какво стана?

— Земята и летящата чиния се отблъскват взаимно. Летящата чиния ги смаза.

Рип с усилие се изправи на колене. Смачканите трупове висяха на пет-шест метра във въздуха между летящата чиния и земята, уловени в антигравитационното поле. Кръвта им показваше границите на полето. Телата сякаш бяха сплескани върху лабораторно предметно стъкло.

— В езерото. Искаш ли да си следващия?

Роджър Хедрик го хвана за ръката и рязко го дръпна.

— Ще трябва да дойдеш с мен, малкия.

Летящата чиния се приближи към тях. Мъжете наоколо се пръснаха като пъдпъдъци.

Рип все повече приближаваше кораба. Движението му вдигаше във въздуха нови листа, боклуци и чакъл. Когато усети, че олеква, той се обърна и се хвърли с протегнати ръце към бронята на най-близката кола. Успя да се хване в момента, в който краката му се откъснаха от земята. Увисна с главата надолу, притеглян от летящата чиния също като Тагарт и немския пилот.