Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 138

Солди кимна.

— Благодаря.

— Затова искам пръв да научите, че основните детайли в теорията ви за летящата чиния са абсолютно верни.

Археологът го зяпна с отворена уста.

Артър домъкна най-големия си куфар и предпазливо го отвори. Отвътре извади предмет, увит в изолираща опаковка.

— Този компютър е от летящата чиния. Хората на Хедрик бяха започнали да го разглобяват в Сахара.

— А, да — спомни си Солди.

Чарли се изненада.

— Съвсем бях забравила за него.

— С Рип го демонтирахме в моята ферма преди да пристигне Хедрик. Докато ти спеше, експериментирахме с компютъра, научихме някои необикновени неща и решихме да го свалим, за да мога подробно да го проуча.

Чарли поклати глава.

— Бях прекалено заета, за да забележа, че го няма.

— Успях да определя мощността и волтажа, за да включа компютъра, и му поставих трансформатор, за да го използвам извън летящата чиния. — Артър извади трансформатора от куфара, включи щепсела в контакта, после свърза друг кабел с компютъра. — Поставих и протектор против токови удари.

После извади от куфара обръч, чийто кабел вече беше свързан с компютъра.

— Миналата седмица посветих три дни на тоя компютър. — Артър извънредно внимателно подбираше думите си. — Според мен в него има толкова много информация, че учените от голям университет могат да я проучват цял век. Аз се докоснах само до повърхността.

Загледан в компютъра, Солди замислено прехапа устни. Той го погали с пръсти.

— Както ще видите, професоре, главната директория ви дава десетина възможности за избор. С Рип избрахме първата и тя се оказа наръчник за поддръжка и управление на летящата чиния.

Чарли повдигна вежди.

— Рип изобщо не ми е споменавал за тоя компютър.

Артър се ухили.

— Рип е самата дискретност.

— Явно се е научил от теб — не му остана длъжна тя.

— Тая вечер искам да отворите втората директория, професоре — продължи Артър. — Тя поглъща всичките ми мисли от три дни насам. Надявам се, че след няколко месеца ще мога да посветя остатъка от живота си, за да я проучвам.

— А другите директории? — попита Солди.

— Нямах време да отворя всичките. Доколкото мога да определя, те са още по-интригуващи от втората. Тая вечер обаче искам вие да я отворите. От нея разбрах, че теориите ви са верни. Искам лично да преживеете тоя… миг.

— С удоволствие.

Артър погледна обръча.

— Връзката с компютъра се осъществява с помощта на този обръч. Просто тръгнете по избраната директория и се приближавайте до всяка опция, която ви заинтригува.

Солди кимна с глава.

— Установих, че е по-добре да се настаните удобно и да се отпуснете. Няма да заспите.

Археологът отново кимна, този път с явно нетърпение.

Артър му постави обръча.

Солди отпусна глава на облегалката. Очите му останаха отворени, но нефокусирани.

След около половин минута Чарли се изправи и отиде до прозореца, откъдето се виждаха светлините на Манхатън. Артър се приближи до нея.

— Какво има във втората директория? — попита тя.

— Енциклопедия. Предполагам, че обхваща всичко, което са знаели за вселената създателите на летящата чиния.