Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 139

— Те наистина ли са нашите прадеди?

— Засега сведенията са косвени. По всяка вероятност… да.

Тя се замисли за миг.

— Идва ми наум нещо, което баща ми често повтаряше. Той казваше, че светът е пълен с идиоти, безспорен научен факт, който доказва, че еволюцията е празна работа.

Артър се подсмихна.

— Не е празна работа, а изключително сложно явление, което се развива в продължение на невероятно огромни периоди от време. Човешкият разум просто не е в състояние да схване времето в мащабите, достъпни на майката природа.

Чарли се обърна към Солди. Очите му вече бяха затворени.

— Създателите на летящата чиния открили ли са великата обща теория, теорията на всичко?

— Да. Разбирали са връзките между всички сили във вселената и тъкмо затова са могли да проектират и построят антигравитационната система на летящата чиния. Тя е практическо приложение на тези знания.

Чарли Пайн отново се завъртя към прозореца и опря чело на стъклото.

След два часа Артър свали обръча от главата на Солди. Археологът запремигва и се заозърта наоколо. Пресегна се към масичката пред него, погали я с ръце, очевидно, за да се увери в материалността на реалния свят. После докосна компютъра, прокара пръсти по него и отпусна длани отгоре му.

— Трябва да помисля за това — накрая промълви ученият.

Докато се канеше да си тръгне, той спря и бръкна в джоба на сакото си.

— Един момент — каза Солди. — От вълнение за малко да забравя. Следобед получих доклад от университетската лаборатория за материята, която с Рип открихме в машинния отсек на летящата чиния. Това са останки от различни лични вещи, нещо като портфейл, ако щете. Искам да ви покажа едно от нещата.

Той извади няколко плика от джоба си, разгледа ги и избра единия. Вътре имаше грижливо сгънат лист хартия и Солди го остави на масичката. Чарли и Артър се наведоха над него.

На листа имаше снимка на жена. Очевидно жена, с женски черти на лицето и шията. Щастливо се усмихваше. Трудно обаче можеше да се определи расовата й принадлежност.

— Това е компютърна възстановка на парче разпаднал се материал, който дадох в лабораторията — поясни професорът. — Колебая се да го нарека „снимка“ — това е някакъв образ върху нещо като хартия. Все още се опитват да установят точния вид.

— Портрет на Ева — рече Чарли Пайн.

— Нещо такова, предполагам — съгласи се Солди. Той внимателно сгъна листа и го прибра в плика.

На вратата археологът няколко пъти стисна ръката на Артър.

— Много ви благодаря. Благодаря ви от все сърце.

— Елате пак утре сутрин, професоре. Ще поговорим отново. Лека нощ.

— Какъв ще е краят на вселената, чичо Артър? — попита Чарли Пайн, преди да се оттегли в стаята си.

— Ще се преражда — отвърна Артър Кантрел. — И после пак, и пак…

20.

Когато Рип Кантрел напусна Мисури, оставаше още час до изгрев-слънце. Насочи летящата чиния на север към Канада и кацна на пясъчен нанос край широка река, която течеше на север към Ледовития океан. Следобед лови риба с такъмите на Артър и успя да хване две големи риби. Приличаха на пъстърва, ала се съмняваше, че са такива.