Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 136

— Чарли застреля ония хора, бам, бам, бам.

— Това ли те смущава?

— Може би трябваше да оставя летящата чиния на ония копелета и някак си да измъкна Чарли оттам.

Артър изсумтя.

— Не можеш да живееш като изтривалка за крака, малкия. Постъпил си правилно.

— Разкажи ми какво става тук.

— Не знам откъде да започна. Летящата чиния още е медийно събитие. Телевизията вече й отделя само по три-четири часа, пак пуснаха разни сапунки и токшоута, обаче цялата страна кипи. Медиите отчаяно ви търсят. Това са твоите петнайсет минути слава.

— Могат да си ги задържат. Не давам интервюта.

— Може да се наложи. Ти си собственик на летящата чиния.

Рип го зяпна.

— Искаш да кажеш буквално ли?

— „Уелстар Петролиъм“ ти я продаде в замяна на дял от двигателната технология. Утре сутрин… не, тая сутрин чичо ти Оли ще подаде иск във федералния съд във Вашингтон. Настояваме за временна ограничителна заповед срещу правителството. Естествено, няма гаранция, че ще успеем, обаче според Оли има голяма вероятност.

Рип тихо подсвирна с уста.

— Искам да взема Чарли във Вашингтон със себе си след няколко дни, когато насрочат изслушването. Тя ще бъде страхотен свидетел.

— Чарли има нужда от почивка.

— Разбирам. Ще се погрижа за нея. През следващите няколко седмици трябва да скриеш летящата чиния някъде, за да не я намерят.

След малко на Рип му хрумна идея.

— Ще се прибера вкъщи. Работниците няма да кажат на никого, че съм там. От двайсет години са при нас, живеят в ратайските къщи във фермата, откакто почина татко. Те са верни приятели.

— Скрий летящата чиния, за да не я открият.

— Мисля по тоя въпрос.

Артър се изправи.

— Можеш ли да излетиш преди изгрев-слънце?

— Аз просто се свързвам с компютъра и той пилотира.

— Тогава най-добре тръгвай. Колкото по-дълго остане тук корабът, толкова по-голяма вероятност има да го намерят.

— Благодаря, Артър.

— Ще се погрижа за Чарли, Рип. И Оли ще се погрижи за правителството. Ти само се скрий.

Младежът прегърна чичо си.

— Обичам те, Артър.

— И аз те обичам. Хайде, ще ти помогна да напълниш резервоара.

— Ще ми дадеш ли назаем някое джобно ножче?

Артър извади ножчето от джоба си и му го подаде.

— Рибарски кукички и кибрит?

— В хангара. Вземи каквото искаш.

Стояха с ръце в джобовете, заслушани в течащата вода, когато Рип попита:

— Нали каза, че „Уелстар“ са ми продали летящата чиния срещу печалба от двигателната технология? Това означава ли, че трябва да задържим летящата чиния?

Артър се поколеба.

— Не непременно. Защо питаш?

— Заради нея помогнах да убият човек. Той си получи заслуженото и не съжалявам, че съм го сторил, обаче не искам да го правя пак.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам я, но все пак не желая да ми се налага да убивам хора, за да я задържа. Не я искам чак толкова много.

— Ти рискува живота си, за да си я върнеш от Хедрик.

— Рискувах живота си, за да си върна Чарли. Добре де, добре — и летящата чиния. Но всеки човек умира. Умирането е лесно. Убийството — това е нещо друго.

Нито намек за събитията в австралийското имение на Хедрик не стигна до пресата. Естествено, това бе добре: медиите раздухаха новината за процеса на Оли Кантрел, посочвайки президента и Джо Делаурио като ответници на първите страници на вестниците из цялата страна.