Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 135

В момента Рип не виждаше нищо през купола. Не посмя да включи прожекторите, затова когато компютърът съобщи, че са пристигнали, просто му нареди да кацне. Това буквално бе проява на сляпа вяра. И все пак беше адски напрегнат, когато усети, че плазовете на колесниците докосват нещо стабилно. Сега го обля топла вълна на облекчение и от очите му бликнаха сълзи.

Чарли спеше на кушетката. Отстрани лицето й беше посиняло от ритника на Ръгби и дясната й ръка бе частично парализирана. Сигурно имаше и пукнати ребра. От ускорението над Австралия беше припаднала. Рип би трябвало да помисли за раните й преди да нареди на компютъра да премине на пълна мощност.

Той се изправи в мрака на кабината и се замисли за случилото се през последните няколко дни.

„Ами аз! Забих отвертка в шията на оня побъркан… Чарли го простреля осем-девет пъти…“

Дали летящата чиния си струваше?

Отвори люка и скочи навън.

Топлият влажен въздух ухаеше на пръст. Рип се заизкачва по полегатия склон към къщата, като се олюляваше.

Чичо му сигурно спеше на отворен прозорец. Младежът спря отпред и го повика.

— Ти ли си, Рип?

— Да, чичо. Аз съм. Имам нужда от помощ.

— Ще се облека. Веднага слизам.

— Ела при хангара.

— Добре.

Двамата събудиха Чарли, помогнаха й да се изкачи по склона и без да палят лампите, я настаниха да си легне в къщата. На същото легло, на което Рип бе спал през летните ваканции. Той я хвана за ръката.

— Няма смисъл съседите да научават, че имам гости — каза Артър и се обърна към Чарли. — Утре сутрин ще те заведа на лекар.

— Пресата още ли обсажда фермата? — попита Рип.

— Да, но Чарли ще легне на седалката, за да не я видят. Шерифът не позволява на репортерите да се приближават съвсем до портата.

— Съжалявам, че ти докарахме такива неприятности.

— Радвам се, че мога да помогна — отвърна Артър и излезе от стаята.

Без да пуска ръката на Чарли, Рип приклекна до леглото.

— Благодаря за всичко — промълви той.

— Можеше да излетиш много по-рано — каза Чарли. — Но не искаше да тръгнеш без мен, нали?

— Реших, че трябва да си заминем заедно.

Тя стисна дланта му.

— Ще се видим след няколко седмици — обеща Рип. — Оздравявай.

— Ако искаш, можеш да ме целунеш за довиждане.

Той искаше.

Артър правеше кафе в кухнята, когато Рип слезе долу. Лампите светеха. Младежът отвори хладилника и надникна вътре. За пръв път в живота си не изпитваше глад. Той седна на масата.

— Когато се качихме в летящата чиния, вътре имаше един човек. Опита се да убие Чарли с ритници, после да я удуши. Тя го простреля седем-осем пъти и аз го намушках с една отвертка. — Споменът неочаквано го връхлетя и Рип избърса потта от лицето си. — Целият под на кабината е в кръв.

— Не мисли за това — спокойно отвърна Артър. — Ще ми разкажеш ли за Австралия?

Когато свърши разказа си, Рип бе изпил три чаши кафе.

— Струва ми се, че не си имал друг избор, освен да намушкаш оня тип — рече чичо му.