Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 123

Японците бавно се заизправяха, един по един се поклониха на Хедрик и другите делегати и се изнизаха от библиотеката.

— Трябва да се посъветвам с нашето правителство — заяви ръководителят на руската делегация Красноярски.

— Моля — дружелюбно отвърна Хедрик. — Ще се съберем тук след двайсет минути.

Руснакът напусна стаята.

Пиеро запали цигара и с наслада вдиша дима.

— Ако всички други се откажат да участват в следващия кръг, предполагам, че ние сме победители.

— Според правилата наистина е така — потвърди Хедрик.

— Къде искате да ви преведем парите? Ако спечелим търга.

Милиардерът подаде лист хартия на Бърнис, която я връчи на Пиеро.

— Това са банките. Ако спечелите търга, преведете парите. Когато банките потвърдят, че са ги получили, летящата чиния е ваша.

— Очаквахте ли да я продадете за толкова голяма сума?

— Опитвам се да се въздържам от безсмислени предположения. Както се случва винаги с редки и ценни неща, цената зависи от това колко го желае клиентът.

— Oui — съгласи се французинът и мълчаливо допуши цигарата си.

Изглежда самодоволен, помисли си Чарли, както и двамата немски инженери и италианецът.

Беше й омръзнало. Тя се изправи и напусна стаята.

Във фоайето Красноярски сумтеше по телефона. Отговорът отсреща се изписваше на лицето му.

Чарли седеше на табуретка в кухнята и пиеше кафе, когато Бърнис влетя през вратата.

— Руснаците се отказаха! Европейците спечелиха!

— И сега Роджър е най-богатият човек в света, така ли?

— Почти. Още няколко часа. Ужасно съм щастлива за него.

— Той не те заслужава, Бърнис. Защо не го зарежеш и не си намериш свестен мъж?

Блондинката се ужаси. Тя се завъртя на пети и мълчаливо избяга от кухнята.

По света има всякакви хора, реши Чарли и си наля втора чаша кафе.

Главният готвач дойде да види дали й харесва кафето.

— Имате ли фъстъчено масло? — попита Чарли. — Бих хапнала един сандвич.

18.

— Господин президент, японската делегация току-що осведоми правителството си по сателитен телефон, че европейците са купили летящата чиния за сто и петдесет милиарда.

П. Дж. О’Райли тихо подсвирна с уста.

— Това са шейсет милиарда над максимума, предложен от японското правителство — смаяно поклати глава той.

Президентът взе бележката от съветника и му кимна, в знак че е свободен. Прочете написаното, смачка хартията и я хвърли в кошчето.

— Това е — каза той на председателя на Съвета на началник-щабовете, който седеше на дивана до Джо Делаурио. — Да приключваме с тая история.

Армейският генерал имаше вид на човек, току-що изял лимон.

— Искам официално да заявя, че съм против.

— Направихте го — отвърна президентът. Мразеше хората, които искаха възраженията им да са официално регистрирани. Когато събитията доказваха правотата им, те ставаха непоносими, а ако събитията ги опровергаеха, те удобно забравяха тъпите си съвети.

— Ще ми се да можехме да закараме летящата чиния в Зона петдесет и едно, но предполагам, че не е възможно — тъжно рече Джо Бомбата. — Според мен вече нямаме никакъв избор.