Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 119

Имаше и въоръжени цивилни, но те не обръщаха никакво внимание на Рип.

Ала не можеше цяла вечност да разглобява разклонителните кутии. Трябваше да отиде някъде и да прави нещо, докато се отвореше възможност да избяга с Чарли.

Но какво?

— И това ако не е хлапето с глистите — разнесе се глас с американски акцент.

Рип вдигна поглед и видя Бил Тагарт. До него стоеше високият австралиец от Сахара, Ред Шарки. Зад Шарки имаше още двама мъже, въоръжени с автомати.

Рип се изправи и изтри длани в панталоните си.

— Какво правиш тук, Тагарт?

— Ставам милионер, малкия. — Тагарт извади чек от джоба на ризата си и го размаха във въздуха. — Старият Хедрик си плаща дълговете, признавам му го. Аз му съобщих за летящата чиния. Спечелих малко пари.

Рип побесня.

— Не си имал право!

— Напротив, малкия. Оная летяща чиния ми принадлежи също толкова, колкото и на теб. Аз измислих как да спечеля някоя пара от нея и го направих, за бога.

— Стига приказки — отсече Ред Шарки и отпусна тежката си ръка на рамото на Рип.

Младежът се отърси от нея и замахна към Тагарт, който пое удара с шия и се строполи като зашеметено говедо.

Шарки и хората му сграбчиха ръцете на Рип.

— Струва ми се, че за последен път те видях, когато открадна летящата чиния в пустинята — каза австралиецът. — Остави ни на милостта на камиларите на Кадафи. Длъжник си ми.

Шарки стовари юмрук върху брадичката му. Рип успя да поеме тежестта с рамо и буза, но се олюля.

— Ще ни уволнят, задето се биеш пред всички, Шарки — обади се един от мъжете.

— Това копеленце си го заслужи — изсумтя Тагарт, като разтриваше гърлото си. Той бавно се изправи на крака.

Шарки изви ръката на Рип зад гърба му.

— Ела с нас доброволно или ще ти извадя ръката от рамото.

Поведоха младежа към къщата. Тагарт ги проследи с поглед от тротоара.

Вкараха Рип в стаичка с няколко стола.

— Пазете го — нареди Шарки на двамата, които бяха с него, и ги остави там.

Рип се свлече на един от столовете и започна да свива и разгъва ръката си, за да успокои болката.

След по-малко от две минути Шарки се върна заедно с Хедрик.

— Господин Кантрел, това наистина сте вие. Напълно неочаквано — усмихнато рече милиардерът. — Добре дошъл в Австралия!

Рип не отговори.

Усмивката на Хедрик се стопи.

— Как е влязъл тук? — попита той.

— Не знам. Открихме го навън, играеше си с разклонителните кутии на външното осветление.

— Заведете го в хангара и го покажете на госпожа Пайн. После го заключете някъде. И оставете някой да го пази.

Коленете на Рип омекнаха, когато видя летящата чиния в средата на хангара. Толкова близо и в същото време толкова далеч.

Шарки повика Чарли през люка. Тя слезе и зяпна Рип, който стоеше между двете горили на Шарки.

— Господин Хедрик нареди да ти го покажем. Вече го видя.

Рип пъхна ръце в джобовете си, за да не видят, че трепери.

Чарли бе толкова красива…

Тя се приближи към него и протегна ръка към лицето му.

— Стига романтика — кисело изсумтя Шарки. — Повръща ми се от вас.

Накараха Рип да се обърне и го отведоха.

Американката стоеше като вцепенена и се взираше в гърба му. Шарки спря до нея.