Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 118

Отляво видя врата. Открехна я и надникна в кухнята, после затвори.

Надясно се разклоняваше друг коридор. Зави по него. Петнайсет метра по-нататък стигна до стълбище. От двете му страни имаше врати. Отвори едната: пералня. Другата стая бе котелно помещение. Нямаше никого. Вмъкна се вътре и затвори вратата след себе си.

Два прозореца високо на стената пропускаха дневната светлина. Ако стъклата бяха прозрачни, а не матирани, щеше да може да вижда какво става на двора и при хангара.

Върна се в коридора и влезе в пералнята. И естествено, намери зелени панталони и риза, които можеха да принадлежат единствено на градинар. Коленете на панталоните бяха избелели от коленичене на влажната пръст.

Съблече се и нахлузи панталоните. Бяха му малко широки в кръста, но не прекалено. Ризата също му ставаше, стига да не закопчаваше ръкавите. Облече си якето и го остави разкопчано.

В котелното откри кутия с инструменти. Щяха да му свършат работа.

Когато Хедрик влезе в трапезарията за закуска, при него дойдоха представители на две делегации. Искаха още време за проучване на летящата чиния. Чарли Пайн пиеше кафе на съседната маса. Беше се обърнала към тях, за да проследи разговора.

Милиардерът без ентусиазъм погледна ръководителите на китайската и европейската група.

— Всички имате достатъчно време да разгледате летящата чиния. Допълнителните проучвания само ще забавят търга, който по взаимно съгласие трябва да започне в единайсет… — Хедрик си погледна часовника. — Дотогава остават двайсет и седем минути.

Пръв отговори Пиеро.

— Моето правителство ми постави някои въпроси, господин Хедрик, на които трябва да се опитам да дам отговор. Аз просто служа на страната си.

Ръководителят на китайската делегация го подкрепи. И той нямал друг избор, заяви азиатецът.

Хедрик трябваше да се съгласи с искането им и го направи без повече спорове. Помоли Чарли Пайн да ги придружи и тя се съгласи.

На път за хангара подминаха мъж, коленичил на тротоара. Работеше нещо върху разклонителна кутия. Петимата не му обърнаха внимание. След като се отдалечиха обаче, той ги проследи с поглед, докато се скриха в хангара, и отново се захвана с работата си.

Когато групата влезе в хангара, Ръгби стоеше до летящата чиния. Той изчака всички да се качат на борда и ги последва.

В продължение на цял час Чарли скуча на една от седалките, наблюдавайки инженерите, които разглеждаха, фотографираха и измерваха. Роджър Хедрик категорично беше забранил да разглобяват уредите.

Ръгби седеше на пилотската седалка и гледаше американката, както котка гледа мишка. Явно шефът му не искаше да рискува. Чарли бе получила пари и обещание за още, ала милиардерът нямаше да допусне тя да отлети с чинията преди да е измъкнал планина от пари от някого.

Дали Чарли щеше да пилотира летящата чиния? Кога щеше да излезе от хангара? Рип разсъждаваше над тези въпроси, докато разглеждаше разклонителните кутии на външното осветление. После се озърна към къщата. Може би трябваше да влезе вътре. Но къде?

Наоколо се мотаеха войници, край хангара имаше фадрома. Явно с нея бяха копали окопите.