Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 106

Ръководителят на руската делегация казваше:

— Господин Хедрик, ако продавахте билети за рая по сто милиарда долара, малцина руснаци биха могли да си ги позволят. Вместо това щяхме да скачаме нагоре-надолу на улицата и да викаме: „Евтино е, нали? Евтино е, нали?“.

— Разбирам, че Русия няма чужда валута, за да купи директно летящата чиния.

— Поне се разходихме с луксозен самолет и се възползвахме от вашите прекрасни пури и коняк — след като чу превода, рече Красноярски. — След краха на комунизма вече не можем да си позволяваме скъпите пури на господин Кастро.

Хедрик сви устни и се замисли какво да каже.

— Навярно вашето правителство може да продаде нещо с огромна стойност, нещо по-скъпо от летящата чиния.

— По-скъпо ли? Технологията на летящата чиния ще смуче капитали като сюнгер. Тя ще има нужда от нови суровини, нови производствени мощности, нови открития в областта на химията, физиката, математиката, нови фабрики и така нататък. Повярвайте ми, господин Хедрик, ние, руснаците, знаем всичко за инвестирането в бъдещето. Правихме го седемдесет години.

Милиардерът кимна с глава и леко се завъртя, така че двамата с Красноярски да виждат летящата чиния.

— И все пак се сещам за нещо, което ще се нуждае от повече капитали, отколкото разработването на технологията на летящата чиния.

С пура в уста Красноярски опря двете си длани върху гладката тъмна повърхност и чувствено я погали.

— А именно?

— Сибир — отвърна Хедрик и отпи малка глътка коняк.

Чарли Пайн дръпна от пурата си и се вторачи в него с респект. „Това копеле наистина мисли на едро!“

— Е, ще спим заедно, нали? — прошепна в ухото й руският пилот изпитател.

Тя едва не се задави с дим, издиша го рязко и се закашля.

— Ще ми се да можех — когато кашлицата премина, отвърна американката на руския Ромео. — Обаче имам една болест, досадна инфекция, пък в Русия медицинското обслужване е толкова несигурно…

Когато братята Кантрел се върнаха в далаския Хигинботам Билдинг за втората среща, при госпожа Хигинботам завариха мъж приблизително на нейната възраст с бяла коса и червендалесто лице, адвокат на име Руфъс Хауъл.

— Кажете ми, Артър, защо се интересувате от тоя въпрос? — след като го представи, попита госпожа Хигинботам, докато се настаняваше на стола си.

Артър Кантрел се смути. За втори път от пет години насам носеше костюм. Предишния ден го беше облякъл за пръв път.

— Откакто брат ми почина преди десет години, Рип всяко лято ми гостува в Мисури. Аз го насочих към инженерството. Той ми е като син, какъвто никога не съм имал.

— И затова ли се обърнахте към брат си?

— Да. Поисках правен съвет.

— Ще бъда откровена с вас, господа. Колко струва летящата чиния?

Артър дълбоко си пое дъх и се замисли.

— В непосредствен план тя струва толкова, колкото продавачът успее да измъкне от купувача. В бъдеще според мен летящата чиния ще стимулира техническия прогрес на човечеството през двайсет и първия век. Колко струва, питате? Безценна е. Тя е първият самолет на братя Райт, телефонът на Бел и крушката на Едисон, взети заедно.