Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 103

Стивън Кунц

Французинът се представи като Никола Пиеро.

— Приятно ми е, госпожице — ухили й се той.

— И на мен.

— Вие ли сте пилотът?

— Да. Където е летящата чиния, и аз съм там. — Тя предпазливо смени позата, за да облекчи болката в кръста.

— Аха — рече Пиеро.

След официалната вечеря в огромната централна трапезария на имението Роджър Хедрик отново заведе четирите делегации в хангара. Прислужници поднесоха коняк и пури. В центъра скромно, но с вкус беше осветена летящата чиния.

Чарли Пайн стоеше наблизо с чаша бяло вино в ръка, готова да отговаря на въпроси за машината. Когато се обличаше за вечерята в рокля, дадена й назаем от Бърнис, по кръста й имаше черни, сини, морави и жълти петна. В урината й нямаше кръв, слава богу, и явно нямаше счупени ребра. Движеше се предпазливо. Пиеше трета чаша вино и гърбът я болеше само когато вдишваше дълбоко дъх.

Ръгби стоеше зад левия й лакът. Ясно усещаше присъствието му. Той изглеждаше ужасно: някой му бе изправил носа и го беше залепил. Въпреки това подутината щеше да мине едва след няколко дни.

Тя отново хвърли поглед към него и реши, че лицето му си струва болките в кръста.

— Утре започваме търга, господа — отекна гласът на Хедрик. За гостите, които не знаеха английски, бяха осигурени преводачи. — Имате възможност да промените историята, да повлияете върху живота на всички жители на планетата. Страната, която получи летящата чиния, ще стане суперсилата на двайсет и първия век.

В последвалата тишина делегатите оглеждаха колегите си. На Чарли Пайн й се стори, че са съгласни с Хедрик. Той наистина имаше право.

— Всички вие се возихте на летящата чиния, лично се уверихте в удивителните й възможности. Подробно я проучихте и в продължение на часове се консултирахте по сателитните телефони с правителствата си. Нашият пилот изпитател, красивата госпожа Пайн, отговори на въпросите ви. Надявам се, че сте напълно осведомени за тая забележителна машина, че поддържате връзка с правителствата си и сте готови да направите сериозни оферти.

„Трябва да му се признае на копелето — помисли си Чарли Пайн. — Наистина го бива. — Сервитьорът с кутията пури мина наблизо и тя си взе една. — Защо не, по дяволите?“

Допи виното, наблюдавайки сервитьора, който с помощта на миниатюрна гилотина отряза задния край на пурата и драсна дълга клечка кухненски кибрит. Когато пурата се разгоря, Чарли протегна празната си чаша за коняк.

Хедрик кимна с глава на Бърнис, която раздаде по един лист на ръководителите на делегациите.

— Моля да се запознаете с правилата на търга — каза милиардерът. — Както ще видите, той ще бъде проведен на кръгове. Минималната предложена цена за първия тур е десет милиарда щатски долара. Всяка оферта във втория и следващите кръгове трябва да е поне с един милиард повече от най-високата оферта в предишния кръг, иначе участникът ще бъде дисквалифициран от търга. Търгът ще продължи дотогава, докато остане само един участник, който ще бъде обявен за победител. Цената на летящата чиния е платима в щатски долари или ценни книжа, деноминирани в щатски долари, освен ако преди търга с участника не се договорим за стойността на предлаганите в замяна стоки. И накрая, преди победителят да получи покупката, трябва да плати цялата сума.