Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 102

Проблемът щеше да е влизането в имението. Подозираше, че търговците от Батърст, най-близкия град до ранчото на Хедрик, редовно влизат и излизат. Струваше си да проучи тоя въпрос. Докато пътуваше, внимаваше за фирмени ванове. Видя фурнаджийски пикап, който се връщаше в града, но иначе нямаше голямо движение. От време на време се разминаваше с камиони, по-рядко с леки коли.

Движеше се по особено дълга, скучна и пуста права отсечка, когато видя отбивка и портал. Охраняваха го най-малко трима души. Подмина го и видя табела с името на Хедрик.

Продължи на запад, като се озърташе за други пътища, входове, пазачи, каквото и да е. Петнайсетина километра нататък все още пътуваше покрай имението на милиардера.

Когато пътят превали нисък хребет, младежът отби и слезе да се разтъпче.

Пътят пустееше. От двете страни имаше огради, но не се виждаше добитък. Няколко дървета покрай поток и далеч на изток ниската Синя планина. От изток прииждаха облаци, които скоро щяха да скрият слънцето.

Тъкмо се канеше да се качи на колата, когато чу далечен глух тътен като от реактивен самолет, издигащ се с пълна мощност. Заслони очи и огледа небето на юг.

Вече се бе отчаял, когато го видя — черна точка ниско в небето. Движеше се с висока, но не свръхзвукова скорост.

После зави на север, издигна се и се понесе в неговата посока. От около шест километра Рип позна летящата чиния.

Същата вечер в хотел „Батърст“ четирима японци с костюми и вратовръзки седяха на една от масите близо до Рип. Явно бяха пристигнали следобед.

Младежът бързо забеляза, че гарвановочерните им коси са подстригани доста късо и изглеждат в идеална форма. Най-възрастният бе около трийсетгодишен. Четирима бойци, заключи той, и се зачуди какво ги е довело в тоя край на света.

Докато омиташе втората си голяма пържола, видя, че четиримата също имат добър апетит. Трябва да е от свежия въздух, реши американецът и отново се замисли как да мине покрай охраната на Хедрик.

След вечеря излезе да се поразходи в града. Само на две преки от хотела имаше голям магазин, макар че Батърст си беше малък град. Отзад бяха паркирани фирмени пикапи за доставки.

Влезе в магазина и закрачи по пътеките, като разглеждаше продукцията и пакетираните храни. Месарският щанд също бе добре зареден. Накрая избра две пасти и отиде да ги плати на касата.

Мъжът таксува покупката му без коментар. Рип излезе навън, извади едната паста и започна да я яде. Заобиколи отстрани на сградата и спря на място, откъдето можеше да наблюдава пикапите.

„По един или друг начин трябва да вляза там“ — помисли си той.

Последна пристигна и се качи на летящата чиния делегацията на Европейския съюз. Немец, французин и италианец. С тях имаше инженери, но тримата политици през цялото време си шушукаха.

Чарли Пайн ги повози спокойно, без големи ускорения, без маневри, после два часа седя на пилотската седалка и гледа как европейците си играят с компютрите.