Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 9

— Не забравяй, че става въпрос за професор по история, при това на възраст. Никакви данни за семейни скандали. Да не говорим за насилие.

— За всичко си има първи път — каза Майло.

— Една подробност ми се стори интересна — продължих аз. — Оглавила е някакъв комитет, кръстен „Междуличностни отношения“. Звучи ми като нещо, свързано със сексуалния тормоз — може би са разглеждали оплаквания на студенти срещу факултета. Което си е още една потенциална бомба със закъснител. Ами ако е застрашила нечия кариера?

— „Междуличностни отношения“. Това дори не го бях забелязал. Искаш ли да ми направиш една услуга и да провериш за какво всъщност става въпрос? След първата ни среща деканът на Психологическия факултет така и не счете за нужно да отговори на съобщенията ми.

— Ед Габел?

— Да. Що за човек е той?

— Политик — казах аз. — Ще проверя, разбира се.

— Благодаря ти. Чакай сега да ти кажа какво на мен не ми дава мира относно професор Дивейн. Има истинска пропаст между писанията й и начина, по който се е държала по телевизията. В книгата й мъжете са изкарани пълни боклуци, което автоматично прави авторката й отявлена мъжемразка, нали така? Но на записите от шоутата тя създава впечатлението за жена, която си пада по мъжете. Тази вечер ще остана по до късно, Алекс, тъй че ако ти хрумне нещо…

— Ще пробвам да поговоря с Ед Габел за онзи комитет и ще ти звънна, ако открия нещо интересно.

— То вече си е интересно — каза Майло и после изпсува тихо.

3

Ед Габел представляваше класически пример за агресивен психолог. С гъста сива коса, малка уста и хленчещ, напевен гласец, който имаше склонността да залита към бретанския акцент. Неговата специалност бе да поврежда невроните на хлебарките и после да наблюдава резултатите. Напоследък, както бях чул, се опитвал да набере солиден финансов фонд, за да се впусне в изследване на наркоманията.

Пристигнах в университета малко след времето за обяд и го хванах на входа на факултетния клуб. Беше облечен с дънки и дънкова риза, увенчана с жълта вратовръзка.

Служебната му усмивка тутакси увехна щом разбра целта на посещението ми.

— Полицията ли, Алекс? — каза той с нотка на съчувствие. — Но защо?

— Работих преди с тях.

— А не си ли… е, така или иначе не бих могъл да ти помогна. Комитетът, който спомена не беше инициатива на нашия факултет.

— А чия тогава?

— Беше… да речем, че Хоуп си падаше малко индивидуалистка. Знаеш какво имам предвид — тази нейна книга.

— Не беше добре приета във факултета, така ли?

— Не, не, не за това намеквам. Хоуп беше страхотен специалист. Надявам се, че е спечелила достатъчно от книгата. И все пак като човек не беше особено склонна… да работи в екип.

— Нямаше излишно време за колегите.

— Точно така.

— А за студентите?

— Студентите? — Все едно че ставаше въпрос за чужда дума. — Ами, мисля, че трябва да е имала няколко. Много ми беше приятно, Алекс.

— Комитетът — настоях аз. — Искаш да кажеш, че идеята е била изцяло нейна?

Той облиза устни.

— С какво всъщност се занимаваше този комитет, Ед?