Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 178

— По същия начин ли? Ръка на устата и коляно в гърба?

— Защо да се папам? Тя беше толкова глупава, че бе оставила ключовете си отвън, затова просто отворих вратата и влязох. Между другото, тя беше дрогирана с нещо. Вероятно с кокаин, защото носът й беше разранен. Опрях ножа в гърлото й и казах, че ще я накълцам на парчета, а тя се напика…

— Този път си взел нож.

— Разбира се.

— Трябваше да бъде извършено с нож, нали?

— О, да.

— Защото…

— Взаимност… Синхрон. Те ме разрязаха и аз ги разрязах.

— Има логика — отбелязах аз.

— Има съвършена логика. Защото за да си припомня всичко, само трябваше да се опитам да докосна пръстите на краката си или да направя коремна преса. Веднага чувствах болката в гърба. Или като се замислех за „Скандал в посолството“ и какво можеше да бъде. — Мъскадайн присви очи. Приближи се до стъклото и добави: — Казаха, че човек се нуждае само от един бъбрек и мога да изкарам сто години. Но да имам само един ме прави уязвим. Ами ако се разболея от нещо и загубя и него?

— И така, беше време да накараш Манди да се почувства уязвима.

— Не да се почувства, а да бъде.

— Да бъде — повторих аз. — И какво стана после?

— Тя намокри гащите. Госпожица Шикозна курва. Завързах я с ластиците от багажника на велосипеда, които бях донесъл, и започнах да я разпитвам. Тя твърдеше, че някаква професорка по психология от университета я е наела, за да ме свали и да ми сипе приспивателно в питието, но не знаела защо. Сякаш това я оправдаваше. Попитах я коя професорка и тя се опита да премълчи името. Закрих устата й и запуших носа, както бях направил със сервитьорката и тя изплю камъчето. Името ми беше известно, защото коя друга професорка по психология ме мразеше.

— Каза ли ти откъде познава Дивейн?

— Да. Дивейн я наела.

— За секс?

— Тя го нарече игри. Двете с Хоуп си падали по извратени неща — завързване. Хоуп я видяла да танцува някъде в Сан Франциско и я свалила. Перверзно, нали? Такава покварена интелектуалка!

— И какво стана после?

— Развързах я и й благодарих за откровеността. За да я обезоръжа психологически. Изведох я навън, пред къщата и й казах, че ще я пусна, ако си държи устата затворена. Тя изглежда изпита такова облекчение, че ми благодари и се опита да ме целуне, показвайки езика си. Това ми напомни как ме беше целунала в колата, преди да изгубя съзнание. На улицата нямаше никой и я наръгах с ножа.

— Къде?

— Първо в сърцето, защото бяха разбили моето сърце, ограбвайки тялото ми и цялото ми бъдеще. После между краката, защото бе използвала оная си работа, за да ме улови в капана. Оставих я да се свлече на земята, обърнах я и я наръгах в гърба. Точно както бе направила с мен. Над бъбрека. — Той протегна ръка към кръста си и трепна. — По-рано не знаех къде се намира бъбрекът.

— Още ли те боли? — попитах аз.