Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 179

— Когато седя. Колко време ни остава?

— Десет минути. И така, научи от Манди името на Хоуп и дойде време да се погрижиш и за нея.

— Точно така.

— И използва същата схема на наръгване с нож — сърцето, влагалището, гърба.

— Абсолютно. Единствената разлика беше, че Хоуп опита да се съпротивлява. Не че това й помогна, но целият ме изцапа с кръв. Исках да изтръгна от нея името на шибания хирург, но се страхувах, че тя ще се отскубне от мен и ще се развика, затова я убих.

— Как научи името на хирурга?

— Миналата седмица, когато онова момче го нападна. По новините казаха, че познавал Дивейн. Веднага включих и събрах две и две. Започнах да го следя и получих премия. Открих Пънкаря.

— Кейси Локинг.

— Другият ми съдия. Не бях сигурен дали участва в заговора, но го подозирах, защото той се подмазваше на Дивейн. Щом разбрах, веднага предреших съдбата му. Взех папката му от факултета по психология и научих адреса му. Вече знаех къде живее Крувич, защото го видях там с пънкаря. Къщата горе на Мълхоланд. И започнах да следя Локинг.

— Запазвайки Крувич за десерт.

— Точно така.

— Разкажи ми за Локинг.

— И с него беше много лесно.

— Но вероятно по-трудно за изиграване.

— Определено… Докъде бях стигнал?

— До Локинг.

— Проследих го до дома му, влязох вътре и го застрелях.

— Защо го уби с пистолет, а не с нож?

— Поради три причини — отговори той, доволен от въпроса. — Първо, знаех, че ченгетата са надушили нещо и не исках да бъде очебийно, че един и същ човек е очистил него и момичетата. Второ, наръгването с нож беше за жените. И трето, вече се бях отървал от ножа.

— Как?

— Хвърлих го от пристана край Санта Моника.

— Можеше да си купиш друг.

Той се ухили.

— Нали съм гладуващ актьор.

— А снимките, наредени около тялото на Локинг?

— Още една премия. Да покажа на света каква е била Дивейн. Какви бяха всичките. Можете ли да повярвате, че са правили такива неща? Пълна извратеност.

— И какъв беше планът ти? Да спипаш Крувич?

— Него и задника, който използва бъбрека ми. Смятах да науча всичко. Сам да направя операция и да си взема онова, което е мое.

— Две минути — каза полицаят.

— Да ти го начукам — измърмори по негов адрес Мъскадайн, после ми се усмихна. — Е, как се справям?

— Чудесно. Оценявам откровеността ти.

— Да ви кажа право, голям камък ми падна от сърцето. Разтоварих се. Чувствам се много по-добре.

Роналд Остър чакаше до главната порта на затвора.

— Е? — попита той. — Какво?

— Инструктирах го да ви съдейства.

— Направи го.

— И какво мислите?

— Потресаваща история.

— Да. Има ли душевни терзания?

— И още как — отговорих аз и поклатих глава. — Не му липсват терзания.

— Добре. Страхотно. Трябва да тръгвам. После ще говорим още.

Адвокатът забърза към затвора.

Вместо да се прибера вкъщи, аз отидох с колата в един ресторант на Шеста улица, където си поръчах обяд — вкусен и обилен. Салата „Цезар“, леко препечена пържола, пържени картофи, спанак със сметана и чаша от най-хубавото бургундско вино, което имаха. Докато чаках храната, отворих куфарчето си и извадих жълтия тефтер.

Отпих от виното и започнах.

Психологична преценка

на Рийд Мъскадайн

Затворник №464555532

от Александър Делауер, Доктор по психология