Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 165

— Проблемите могат да бъдат решени.

38

Прибрах се вкъщи и се зачудих как ще бъде решен случаят.

Според прокурора интервюто за набиране на актьори беше хитър, но може би безсмислен номер, защото само доказваше, че Мъскадайн има белег на гърба. Гумите на велосипеда му съответстваха на следите, оставени на местопрестъплението, но марката беше често срещана. Нападението на Мъскадайн срещу Пейдж Бандура беше щастлива случайност, защото даде на полицията основание да го задържат, докато издирването на доказателства продължи.

Щеше ли да се измъкне безнаказан с четири убийства?

И изнасилване. Защото колкото повече мислех за ужаса и душевното състояние на Теса, толкова повече се убеждавах, че й е направил нещо.

Хоуп я бе защитила.

Но сега никой не беше на нейна страна.

Беше ли оттеглила оплакването си на изслушването? Че Мъскадайн е продължил да я тормози?

През последните два дни няколко пъти търсих родителите й. Никой не вдигна слушалката. Оставих съобщение и на доктор Емерсън. Той не искаше да говори за пациентката си, но сега имах факти…

Телефонът иззвъня.

— Доктор Делауер? Казвам се Роналд Остър. Адвокат съм на господин Рийд Мъскадайн.

— Да?

— Господин Мъскадайн иска да говори с вас.

— Защо?

— Господин Мъскадайн знае, че сте консултант на полицията по този случай. Разпитвали сте го в качеството си на такъв. Той мисли, че познанията ви в областта на психологията ще помогнат на съда да разбере мотивите му.

— Искате да му помогна да пледира за по-малко наказание?

Пауза.

— Това не е задължително, докторе.

— Но вие търсите психологично оправдание за онова, което е извършил.

— Не оправдание, господин Делауер. Мотивация. И след издевателството върху него, не мислите ли, че душевното терзание е достатъчно?

Остър явно знаеше за кражбата на бъбрека. Майло бе казал, че прокурорът се въздържа и изчаква да види как ще се оформи обвинението и какво ще бъде използвано като доказателства на предварителното изслушване.

Това означаваше, че Мъскадайн е казал на адвоката си за операцията. Но Мъскадайн още не знаеше кой е получил бъбрека му. И ако прокурорът предпочетеше да не използва тази информация, запазвайки в тайна самоличността на стареца, и ако Остър не зададеше правилните въпроси, подробностите можеше никога да не излязат на бял свят.

Но проблемът на защитата щеше да се отрази и върху обвинението. Защото ако Мъскадайн не направеше самопризнания, щеше да липсва пряко доказателство за вината му: нито оръжие, нито свидетели.

Каква част да се използва и каква част да се скрие?

Лия Шварц, заместник-прокурорът, още се чудеше по този въпрос. Говореше за сделка със защитата или дори за освобождаване. Имаше на разположение четирийсет и осем часа да предяви обвинение или да пусне Мъскадайн под гаранция.

Дали Остър не бе преценил слабостите на обвинението срещу клиента му?

— Е, ще се срещнете ли с него, господин Делауер? — попита той.

— Не.

— Защо?

— Противопоставяне на интересите.

Макар че Остър очакваше подобен отговор, реакцията му бе изпълнена със злорадство.