Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 164

Джонатан Келерман

— И напусна, после изкара една година в програмата „Брук-Хейстингс“?

— Да ти го начукам. Това се казва програма. Онези момичета бяха гладуващи наркомани. Разни перверзни типове и негри ги шибаха в уличките. Ние се погрижихме за тях. Лекувахме ги. Майк е много добър лекар.

— Професионална подготовка — отбеляза Майло. — За да ходят да се чукат с извратените типове, които плащаха на вас.

Крувински направи още един неуспешен опит да се изплюе.

— Ти знаеш всичко, тъпако. Ако над тях са се вършели издевателства, защо градската управа не поиска да платим нищо? Защото знаеше, че сме ги извадили от списъците на получаващите помощи. Насърчавахме онези, които имаха талант, да играят на сцената. Какво толкова? Други изпращахме да учат. Петнайсет-двайсет момичета отидоха в колеж. А ти какво си направил за обществото, да ти го начукам?

— Нищо — отговори Майло. — Аз съм само служител. Пиявица.

— Точно така.

— Защо Майк се прехвърли от хирургия на гинекология?

— Обичаше да дава живот на бебета. Извадил е на бял свят стотици. А ти на колко хора си дал живот?

— Раждания и аборти — обадих се аз. — И стерилизации.

— И какво от това? Не мислиш ли, че жените имат право на избор?

— Къде отиде синът ви, след като беше в болница „Фиделити“?

— Върна се при мен. Помагаше ми в бизнеса, грижеше се за момичетата и практикуваше. После, когато се разболях, той съсредоточи цялото си внимание върху мен. Опитах се да го разубедя. Майк, имаш свой живот, не се занимавай с мен. А той, татко, животът е пред мен. Ще се грижа за теб. — Старецът пак се обърна към басейна и добави: — Да ти го начукам — на теб и на шибаната ти заповед. Нямаш право да идваш тук под фалшив предлог и да обиждаш семейството ми.

— Говорим за благодарността.

— Е, и? Казваш, че онзи боклук ще бъде пуснат на свобода, така ли?

— Ако Майк е крал органи, със сигурност ще стане така.

— Майк е по-добър от… Мръсните му пелени, когато беше бебе, имаха повече класа от теб. Казваш, че крадял. Глупости. Специалистите два пъти ме рязаха и ми сложиха бъбреци, които не струваха пукната пара. Бях включен към шибания апарат. Вени не ми останаха. Непрекъснато пикаех. Един ден припаднах и когато се свестих, Майк ми каза, че вече не е необходимо да бъда свързан с апарата.

— Ей така?

— Ей така.

— Какво общо имаше Хоуп с това?

— Кой ти е казал, че е имала нещо общо?

— Посетила ви е след операцията.

— Защо не?

— И Кейси.

— Защо не?

— Какво общо имаше Кейси с операцията?

— Кой казва, че е имал нещо общо… Достатъчно. Повече няма да те търпя, затова разкарай се.

— Къде се крие Майк?

Мълчание.

— В родината ви?

Отговор не последва.

— Смята ли да се връща? Нищо.

Крувински затвори очи.

— Както желаете — каза Майло. — Но все пак имате проблем.

Старецът не отвори очи. Усмихна се и рече: