Читать «Дамата с карамфилите» онлайн - страница 13

По неизвестни и за самата нея причини тя цялата пламна.

— Моля ви — каза Катрин искрено, — разберете ме добре. Аз не мисля за външните условия, а за мъжа, за човека, който иска да се ожени за Нанси.

Отново настъпи мълчание. Трогнат от чувството на симпатия, което му се стори, че долови в думите й, той изпита желание да й говори, макар и само за някои от външните условия, за които тя беше намекнала.

Крис беше забелязал, че още от самото начало тя си бе изградила съвсем погрешна представа за материалното му състояние. Поради липсата на каквато и да е престореност у него, както и поради небрежното си облекло, той често изпадаше в такова положение, което по-скоро го забавляваше, отколкото дразнеше. Мадн мразеше превзетостта и винаги я беше мразил. Презираше модерните изисквания за изящност, големите ресторанти, разкошните хотели, с една дума, светския живот. Затова беше предприел пътуването си до Европа с един кораб за изгнаници, странстваше из континента като скромен турист, хранеше се в непретенциозни гостилнички, пътуваше в трета класа за удоволствието да се запознава с прости и естествени хорица и най-често се задоволяваше за обяд с един сандвич и чаша вино.

Може би той беше наследил благоразумието и въздържаността си от своите родители и особено от майка си, една скромна женица от Вермънт на име Сюзан Емет, която, освен че беше изключително кротка, притежаваше и непоколебимо чувство за дълг. Баща му, Сет Мадн, който произхождаше от Вирджиния, имаше благия характер на южняците от Съединените щати, но без тяхната леност и безгрижие.

Старият Мадн беше висок и слаб човек, с дълбоко хлътнали очи. Той се бе установил в Кливланд и след упорит труд беше започнал да произвежда едно специално лепило, за което беше взел патент. Работите в скромната му фабрика никога не бяха вървели особено добре, но след смъртта му през 1917 година, докато Крис се биел на фронта в Европа, всичко тръгнало още по-зле. Когато младият Мадн се завърна и пое ръководството, той трябваше да положи неимоверни усилия, за да запази предприятието. Крис твърдо бе решил да го възобнови и развие. Той се впусна с цялата си енергия и младежки жар в работата.

Оттогава бяха изминали петнадесет години и онези, които знаеха фабриката отпреди, сега нямаше да могат да я познаят.

Крис не вдигаше шум, не обичаше да говори и празни приказки, но зад привидното му спокойствие се криеше една методична и правилно насочвана настойчивост. Той пусна на пазара ново лепило с черешово червен цвят, което изсъхваше много бързо. Успехът му беше светкавичен. Търговията му постепенно започна да се разширява. Много предпазливо той започна да откупува малките предприятия за лепило из околността, както и техните патенти и разрешения, като в същото време закриваше онези, които работеха по остарели методи; след това съсредоточи производството си в Кливланд. Капиталът му се удвои, утрои, учетвори и накрая започна да се изчислява с милиони. Крис беше по-богат, отколкото беше мечтал дори като дете. В действителност той почти не държеше на парите, с изключение само когато искаше да достави удоволствие на старата си майка, която нежно обичаше. През 1929 година той й купи една удобна малка лятна къща в колониален стил в Грейсвил, щата Вермънт, понеже тя беше силно привързана към родния си край.