Читать «Дамата с карамфилите» онлайн - страница 15

Старата жена наля на всички чай и поднесе рибника. На себе си тя сръчно сложи най-хубавото парче, опита го, повдигна критично глава и направи гримаса, с която даде да се разбере, че е по вкуса й. Едва след това намери време да разгледа Мадн. При все че беше закъсняла, преценката й беше много строга, а забележката й още по-строга.

— Тъй значи, вие искате да се ожените за Нанси? Мога да ви кажа само, че тя е костелив орех!

— Нанси и аз — отвърна той спокойно — винаги ще се разбираме, мисис Лоримър.

— Може би — отговори надменно старата жена. — Но за да го постигнете, ще са ви необходими време и много труд. Бог да ви пази, млади момко, ако не успеете!

Това беше началото на цяла редица забележки, въпроси, пословици и библейски мъдрости, с които тя засипа Мадн. Възбудена от няколкото чаши силен чай, подтиквана от дълбоко вкорененото си себелюбие и високо нравствените си схващания, тази вечер мисис Лоримър беше много по-хаплива от всеки друг път.

Катрин познаваше майка си и се беше научила да понася и най-лошите промени в настроението й. Докато поглъщаше с мъка отвратителния рибник, който ненавиждаше от най-ранно детство, тя наблюдаваше Крис и начина, по който той посрещаше продължителната канонада на майка й. Младата жена се възхити неволно от духовитостта му и умението му да се владее. Естествено, той се преструваше, защото при тази неприятна насока, която беше взел разговорът, трябваше да се чувства като риба на сухо. При все това Крис я слушаше с интерес и се хранеше с апетит.

Когато стигнаха до сливите, Катрин откри, че волно или неволно той беше на път да спечели майка й. А когато се върнаха в хола, където пламтеше хубав огън, който хвърляше топла светлина върху проснатата пред камината мечешка кожа, мебелите във викториански стил и изящните дреболии, наредени по масичките, мисис Лоримър въздъхна със задоволство.

— Седнете на този стол, мистър Мадн — каза тя. — Ще видите, че е много удобен. Това е столът на съпруга ми и аз не позволявам на всекиго да сяда на него. Можете да следите играта ни, докато Катрин и аз хвърляме пасианс.

Тази особена игра на карти — пасианс за двама, която всъщност беше в противоречие с пуританските й принципи, заедно с радиото, което обожаваше, бе голямата й страст. При всяко посещение в края на седмицата тя заставяше Катрин да й бъде партньорка.

Крис погледна въпросително младата жена и без съмнение изтълкува правилно изражението й, защото каза бързо с умолителен глас:

— Дъщеря ви изглежда уморена. Какво ще кажете за една игра с мен?

— Господи! Катрин е винаги уморена, когато трябва да направи нещо за старата си майка.

— Но аз изгарям от желание да играя — рече Мадн, — и знайте, че не съм слаб противник.

— Наистина ли? — провикна се мисис Лоримър и се приготви за борбата. — Казвате, че не сте съвсем слаб противник? Добре. Ще видим. — Тя погледна часовника. — Разполагате с половин час. В осем ще предават „Черната перла“. Трябва да я чуем.

Те седнаха близо до огъня пред покритата със зелено сукно маса. Доволна, че се избави от досадното задължение, Катрин се настани на дивана и заследи играта с нарастващо внимание. От дълъг опит знаеше, че ако Мадн не отстъпи по всички линии, щяха да възникнат спорове и спречквания.