Читать «Дамата с карамфилите» онлайн - страница 14

Като председател на „Обединените фабрики за лепило“ Мадн беше един от най-известните хора в Кливланд. Но той беше запазил простотата в държанието си и се изразяваше с къси фрази и спокойна въздържаност. Сега беше тридесет и пет годишен и беше работил цели пет години като каторжник. Тъй като бе постигнал целта, която си беше поставил, Крис бе решил, че е дошъл моментът да си почине. Поради тази причина през пролетта той беше оставил кантората си и бе заминал на разходка из Европа.

Тези неща от миналото изплуваха в главата му, докато караше колата, седнал до Катрин. Младият мъж се бореше с изкушението да й разкаже всичко това, но не можеше да се реши. Все още се колебаеше, когато стигнаха „Бийчуд“, както старата мисис Лоримър беше нарекла къщата си. Наближаваше пет часа. Фасадата на добре поддържаната къща вече се губеше във вечерния здрач. Мадн прибра колата, взе чантата си и багажа на Катрин и я последва по тясната пътека, която водеше към входната врата.

Двамата влязоха в хола, където край камината мисис Лоримър се полюшваше нервно на един люлеещ се стол.

— Ама че закъсняхте! — провикна се тя раздразнено, без да помисли дори да поздрави новодошлите. — Ако се бяхте забавили още минута, чаят щеше да е невъзможен за пиене.

Тя беше дребничка и закръглена седемдесетгодишна старица, очите й мигаха непрекъснато, а главата й се поклащаше заканително. Беше облечена в рокля от черна коприна, тъй като още носеше траур за мъжа си, починал преди девет години. Върху косите си, между които човек напразно би търсил сив косъм, носеше малко боне от бяла дантела; тази прическа, възрастта й, цялата й външност и особено увисналите й бузи я правеха съвсем да прилича на старата кралица Виктория. Тя съзнаваше отлично тази прилика и дълбоко в себе си се гордееше с нея.

В интерес на истината обаче в настоящия момент мисис Лоримър нямаше нищо от „царственото самообладание“ на кралица Виктория, а напротив, изглеждаше обзета от силно недоволство и раздразнение. Без да я е грижа много-много за Мадн, когото беше удостоила само мимоходом с леко кимване, тя подложи дъщеря си на истинска бомбардировка от въпроси относно поръчките, с които я беше натоварила, и относно здравето на Нанси. След като Катрин задоволи най-после любопитството й, тя стана и се отправи към трапезарията.

Масата беше отрупана с най-различни лакомства. Това не беше нито обяд, нито закуска, нито вечеря, а някакво странно съчетание от трите. Имаше бял и черен препечен хляб, два вида сладкиши, сирене и бисквити, подредени в сребърен поднос. В средата, под полилея, погледа привличаше пудинг със сметана, поставен до компотиера, пълна с леко запечени сливи. Пеги, малката прислужница, донесе съвсем топъл рибник и голям, красиво изработен чайник.