Читать «Дамата с карамфилите» онлайн - страница 11

Старият часовник удари четири часа, когато Крис влезе в кантората. Катрин се отправи веднага към него и му подаде ръка. След срещата им у Нанси тя дълго мисли и, подчинявайки се на вродената си почтеност, реши да превъзмогне предубеждението си по отношение на Мадн и да му даде възможност да поправи репутацията си.

— Как е Нанси? — попита Катрин.

— Не е много добре — отвърна той. — Не бива да става. Температурата й още не е спаднала. При все това настоя да отида в Уимбълдън.

Катрин кимна с глава, за да покаже, че е уведомена.

— Тя ми се обади по телефона. Съжалявам, че ви накарах да ме чакате.

— Не се притеснявайте, мис Лоримър. Толкова често чакам Нанси в театъра, че вече свикнах. Пък и за мен това е едно разнообразие, да разполагам с време и да не трябва да пестя секундите. Обзалагам се, че в края на краищата ще започна да изпитвам удоволствие!

Докато Катрин слагаше ръкавиците си, той огледа наредбата на кантората с внимателен поглед, в който се четеше любопитството на познавача.

— Всичко е много хубаво. Всеки предмет поотделно страшно ми харесва, особено този прекрасен килим.

— Съгласна съм с вас — отговори Катрин и поясни: — Това е персийски килим от XVIII век. Вероятно килимарят, който е връзвал нишките, е работил десет години. Всичките цветове са добити от стари растителни бои…

— Не ще и съмнение — съгласи се младият мъж, — това е един екземпляр Кирман от Лавер, нали?

Катрин го изгледа изненадано. Човек трябваше да е много опитен, за да познае не само провинцията, но и мястото, от което произхождаше килимът. Този беше наистина от Лавер.

— Разбирате ли от антики? — попита тя с любопитство.

Мадн отговори много сериозно.

— Не, никак, или поне не така, както вие го схващате. Но проявявам интерес и се старая да се справя сам. Прочел съм доста книги, а и в Европа обходих много музеи. Има сума ти неща, които нашата американска цивилизация не познава, като персийските килими, например, и старите италиански мебели. Да, и после, надявам се, че противопоставянето не ще ви дразни, като руската салата… — И той избухна във весел смях. — Що се отнася до приготвянето на руска салата, аз съм специалист…

— Ами! Гледай ти! — възкликна Катрин.

Тя се чувстваше все по-объркана и озадачена от неочакваните интереси на този човек, на когото не можеше да отрече известна самобитност. През главата й минаваха най-противоречиви мисли. Докато слизаше по стълбите, я обзе огорчение и в същото време изпита доволство.