Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 67

— Мисля, че ставам по-добър — каза, все така запъвайки се.

— Трябва да си починем — рече маа Макутси. — Много ожаднях след всичките тези танци.

Излязоха от залата и се отправиха по коридора към терасата на хотела. Появи се сервитьор, който взе поръчките им: студена бира за Фути Радифути и голяма чаша портокалов сок за маа Макутси.

Разговорът потръгна бавно, но маа Макутси забеляза, че колкото повече Фути Радифути се отпускаше в нейната компания, толкова по-уверено и ясно започваше да говори. Сега вече можеше да разбере почти всичко, което той казваше, въпреки че от сегиз-тогиз се запъваше на някоя дума и тогава отнемаше известно време, докато успее да произнесе нещо членоразделно.

Изглежда имаше много, за което да си говорят. Той й обясни откъде е (от Юга) и какво прави в Габороне работеше в мебелен магазин в „Броудхърст“, където продаваше столове и маси. Той се поинтересува за нея; попита я кое училище е посещавала в Бобононг, искаше да разбере повече за Ботсуанския колеж за секретарки и за работата й в „Дамска детективска агенция №1“. Призна, че няма никаква представа какво върши една частна детективска агенция и му би било много интересно да разбере.

— Работата е съвсем проста — каза маа Макутси. — Повечето хора смятат, че е много вълнуващо. Но не е така, наистина.

— Има много вълнуващи професии — отбеляза Фути Радифути. — Повечето хора вършат изключително скучна работа. Аз само продавам маси и столове. В това няма нищо вълнуващо.

— Но тази работа е важна — възрази маа Макутси. — Къде щяхме да сме всички ние, ако нямаше столове и маси?

— Щяхме да сме на пода — отвърна съвсем сериозно Фути Радифути.

Те се замислиха над това за миг и след това маа Макутси се разсмя. Той й беше отговорил с такава сериозност, сякаш ставаше дума за изключително важен проблем, а не за забележка, направена мимоходом. Тя го погледна и видя, че й се усмихва в отговор. Да, той разбираше, че думите му бяха смешни. А това вече беше важно. Хубаво беше да можеш да споделяш подобни неща с някой друг; дребните житейски шеги, малките абсурди.

Те поседяха заедно още няколко минути, допивайки питиетата си. След това маа Макутси се изправи и каза, че трябва да отиде да се поосвежи и ще се срещнат отново в залата за танци за останалата част от урока.

Намери една врата с надпис „Стая за тоалет“, на която имаше женски силует с дълга надиплена рокля. Щом влезе, веднага съжали за това.

— Я виж ти! Ето те и теб, Грейс Макутси! — каза нейната позната, която стоеше до мивката.

Маа Макутси спря, но вратата се беше затворила зад нея и не можеше да се престори, че е влязла по погрешка. Тя погледна жената до мивката и в този момент си спомни името й. Казваше се Вайълет Сефото. Бе един от най-тежките случаи сред издокараните празноглави момичета в Ботсуанския колеж за секретарки, а ето че си пудреше носа в „Стаята за тоалет“ на хотел „Президент“.

— Вайълет — каза маа Макутси. — Радвам се да те видя отново.

Вайълет се усмихна, затвори пудриерата си и се облегна на ръба на мивката. Имаше вид на човек, който възнамерява да се впусне в дълъг разговор.