Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 65

Господин Полопетси отвърна съвсем спокойно, без нотка самохвалство.

— Мога, маа, при това много бързо. Сестра ми завърши суанския колеж за секретарки и ме научи.

Маа Макутси го зяпна. Не само че се трудеше усърдно и проявяваше инициативност, но освен това имаше и сестра, завършила Ботсуанския колеж за секретарки! Тя се замисли за името му — Полопетси. Дали беше познавала в колежа момиче с тази фамилия?

— Тя има друга фамилия — обясни господин Полопетси. — Природена сестра ми е, има друг баща. Казва се Дифеле. Агнес Дифеле.

Маа Макутси плесна с ръце.

— Тя ми беше приятелка! — възкликна. — Беше една година преди мене в колежа. И тя също имаше много добри оценки.

— Да — каза господин Полопетси, на заключителните изпити изкара осемдесет и пет процента.

Маа Макутси кимна сериозно. Това беше висока оценка, много над средната. Разбира се, не беше деветдесет и седем процента, но заслужаваше голямо уважение.

— Къде е тя сега? — попита маа Макутси.

— Секретарка е в „Стандард банк“ — каза господин Полопетси. — Но не се виждаме много напоследък. Тя много се срамуваше, когато ме пратиха в затвора, и оттогава не сме си говорили. Каза, че съм я опозорил.

Маа Макутси замълча. Трудно беше да си представиш как някой се отказва от брат си. Самата тя никога не би направила подобно нещо; твоето семейството си остава твое семейство, каквото и да се случи; нали именно в това е смисълът да имаш семейство. Семейството ти дава безусловна подкрепа, каквото и да стане.

— Съжалявам да чуя това, раа — каза тя.

За миг господин Полопетси отмести поглед настрани.

— Аз не й се сърдя. Надявам се, че някой ден ще размисли. И тогава пак ще си говорим.

Маа Макутси погледна бюрото си. Имаше няколко писма, които трябваше да бъдат напечатани, и тя смяташе да свърши това на следващия ден. Но както се оказа, господин Полопетси можеше да пише на машина и й мина през ума, че никога дотогава не бе имала възможност да диктува писмо, което някой друг да печата. А ето че сега имаше писма за писане и добър машинописец на разположение.

— Имам няколко писма за диктуване — каза тя. — Може ти да ги пишеш, докато аз диктувам. Така ще спестим време.

Без да губи време, господин Полопетси се настани зад пишещата машина на бюрото на маа Макутси, а тя седна на стола на маа Рамотсве, хванала в ръка няколко листа. Великолепно, помисли си. След всичките тези години сега аз седя на стол в един офис и диктувам на един мъж. Какъв дълъг път беше извървяла от дните на детството си в Бобононг.

Вечерта маа Макутси закъсня за курса по танци и докато вървеше по коридора в хотел „Президент“, тя чу как оркестърът вече се е развихрил и тропота на безброй крака по дървения под. Щом се появи на входа и се отправи към един стол до стената, беше пресрещната от Фути Радифути, който я очакваше. Тя изпита разочарование. Не искаше да бъде нелюбезна, но се беше надявала той да не дойде и да й се отвори възможност някой друг да я покани на танц. А ето че беше попаднала в капан и я очакваше ново препъване и настъпване, докато всички останали ставаха все по-добри танцьори и се движеха с все по-голяма лекота.