Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 43

Маа Рамотсве я погледна с неодобрение и тя сведе поглед.

— Втората част от плана — продължи маа Рамотсве — е да разберем повече за жената, с която се среща Чарли, и след това да видим как да му помогнем да се опомни. Сигурна съм, че тя е омъжена. А ако е така, значи съществува съпруг и може би той е платил скъпия сребрист мерцедес. Как мислите, дали мъже, които плащат за такива коли, ще са доволни, ако ги карат разни младежи, които се виждат с жените им? Съмнявам се. Ето защо трябва само да разберем къде е този мъж и да се погрижим той да научи какво става. А след това ще оставим нещата да се развият от само себе си и според мен за нула време Чарли ще потропа на вратата и ще ни моли да забравим всичко, което е казал за сервиза.

— И за мен — добави маа Макутси.

— Да — каза маа Рамотсве. — И за теб също.

Маа Макутси се почувства окуражена.

— А няма ли да помогне, ако господин Дж. Л. Б. Матекони го натупа? — попита тя. — Само малко. Няма ли това да помогне да се държи по-добре в бъдеще?

Двамата я погледнаха: маа Рамотсве удивена, а господин Дж. Л. Б. Матекони — разтревожен.

— Това време отмина — каза маа Рамотсве. — Подобно нещо вече не е възможно, маа.

— Жалко — рече маа Макутси.

Осма глава

В Академията за танц и движение

Сега, след като неочакваният и неприятен скандал бе последван от вдъхващ надежда план за действие, всички се чувстваха много по-добре. Маа Макутси беше особено доволна, че вечерта може да си тръгне, без да й тежат тревога и вина за случилото се. Защото същата тази вечер тя щеше да се впусне в едно ново и вълнуващо начинание — най-важното нещо, което бе правила, откакто основа „Школата по машинопис за мъже Калахари“. Но за разлика от школата по машинопис тук тя нямаше да работи, което бе едно приятно разнообразие. Понеже откакто се помнеше животът й беше все работа и работа: като малка неуморно въртеше у дома цялата къщна работа; всяка сутрин изминаваше пеша шест мили до училището и шест мили обратно, за да се изучи; а след това, след като получи огромния шанс да постъпи в Ботсуанския колеж за секретарки, обучение, за което всички в семейството плащаха, като брояха всяка пула, тя работеше още по-усилено и усърдно. Разбира се, трудът й се беше отплатил. С великолепния резултат от деветдесет и седем процента на заключителните изпити — но всичко това беше плод на усърден труд. А сега беше време да се танцува.

Когато видя обявата във вестника, веднага я заинтригува името на човека, който я беше публикувал. Кой ли беше този господин Фано Фанопе? Това бе необичайно име, но музикалното му звучене сякаш подхождаше на човек, който предлагаше курсове по „Танц и движение, както и уменията за общуване, които вървят с тези неща“. Що се отнася до името, Фано Фанопе приличаше малко Спокес Спокеси, известният радио диджей. В тези имена сякаш имаше някакъв устрем; това бяха имената на хора, които отиваха някъде. Тя се замисли над собственото си име: Грейс Макутси. Така погледнато, си беше име като име — тя определено беше срещала и по-странни имена в Ботсуана, където хората, изглежда, кръщаваха децата си по своеобразен и понякога доста необичаен начин, — но не беше име, което говореше за особена динамика или амбиция. Всъщност би могло дори да се опише като предпазливо име или пък доста банално име, което спокойно би могло да се носи от жена, която стои начело на плетачески кръжец, или пък от учителка в неделно училище. Разбира се, би могло да бъде и много по-лошо, можеше да бъде обременена с някое от онези имена, от които децата сякаш цял живот се опитват да се отърсят, но чиито срам носят. Поне не се казваше така, като една от преподавателките в Ботсуанския колеж за секретарки; нейното име, преведено от сетсуана, означаваше: тази вдига много шум. Не беше хубаво да се кръсти така едно дете, но родителите й го бяха направили.