Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 42

Маа Рамотсве помисли над предложението. Ако господин Дж. Л. Б. Матекони се опиташе да убеди чирака да се върне, можеше да се получи, но в същото време това щеше да се отрази ужасно на поведението му в бъдеще. Не беше правилно един работодател така да търчи подир подчинения си; това би значело младежът да може да си придава важност в бъдеще, защото е сигурен, че във всяка ситуация може да се отърве безнаказано. Освен това щеше да остане с убеждението, че е бил прав, а маа Макутси не е имала право, което просто не беше честно. Не, помисли си тя, ако Чарли щеше да се връща, това трябваше да стане по негова собствена молба, при това най-добре съпътствана от надлежно извинение към маа Макутси не само за това, че я нарече „глиган“, но и за това, че съсипа чайника й. Всъщност вероятно той беше длъжен да й купи нов чайник, но те нямаше да наблягат на тази страна на въпроса при настоящите деликатни обстоятелства. Едно извинение щеше да е достатъчно.

Тя погледна в очите господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Според мен това не е добра идея — каза. — Ти си шефът, а той е младеж, който е избягал от работа, след като се е държал невъзпитано със служителка, на която е подчинен. Нали няма да изглежда добре, ако шефът хукне да гони младежа и да го моли да се върне? Не, той би трябвало да получи разрешение да се върне, но само ако каже, че съжалява.

Господин Дж. Л. Б. Матекони явно се отказа от идеята си.

— Да — каза той. — Права си. Но какво ще правим тук? Какво ще стане, ако той не се върне? В сервиза има работа за трима души, въпреки че неговата работа си имаше кусури. Ще ни бъде тежко без него.

— Знам това, раа — каза маа Рамотсве. — Точно затова ни трябва план в две части. Винаги е добра идея да имаш план в две части.

Маа Макутси и господин Дж. Л. Б. Матекони я погледнаха в очакване. Именно това беше маа Рамотсве, която те ценяха: жената, която беше съвсем наясно какво ще се прави. Те изобщо не се съмняваха, че тя ще реши проблема, и сега искаха единствено да чуят как ще го стори. Идеята за план в две части звучеше доста внушително.

Сякаш самата им вяра в нея вдъхна на маа Рамотсве необходимата увереност. Тя се облегна на стола си и се усмихна, докато излагаше плана в общи линии.

— Първата част — започна тя — е веднага да отидем в Тлоквенг и да доведем мъжа, чието колело се счупи. Може да му предложим да работи тук, както вече говорих с тебе, господин Дж. Л. Б. Матекони. По този начин този мъж може да почне да върши всичката черна работа в гаража, все едно е чирак в първия ден от чиракуването. Аз мисля, че той ще е добър работник. Разбира се, няма да е истински чирак, но младият приятел на Чарли ще си помисли, че е. Тоест вестта за това ще стигне мигом до Чарли, вестта, че сме му намерили заместник. Сигурна съм, че това ще го поразтърси.

Като чу това, маа Макутси ахна доволна.

— Това ще го научи да не си сваля гащеризона и да го хвърля в мазни локви — каза тя ликуваща.