Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 40

— Чарли! — извика маа Рамотсве. — Веднага ела тук! Веднага!

Чарли се затътри към нея, придружен от господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Каква е тая работа? — попита господин Дж. Л. Б. Матекони, докато бършеше ръцете си с марля. — За какво е цялата тази врява?

— Той е налял нафта в новия ми чайник — изплака маа Макутси. — Защо го е направил?

Чарли се обади и гласът му звучеше оправдателно.

— Източвах един резервоар — обясни той. — Нямаше къде да изсипя горивото. Намерих това нещо в офиса и то беше празно. Рекох да го използвам. Не се тревожи, ще го измия.

— Не виждаш ли, че е чайник? — сопна му се маа Рамотсве. — Това поне не виждаш ли?

— Не е обикновен чайник — изрепчи й се Чарли. — Чайникът, който използваме, не изглежда така.

— Понеже това е моят нов чайник — прекъсна го маа Макутси. — Ама че си глупак. По-глупав си от крава.

Чарли се наежи от обидата.

— Не ме наричай глупак, маа. Само защото ти имаш деветдесет процента.

— Деветдесет и седем процента — извика маа Макутси. — Дори това не си запомнил както трябва. Глупав си като глиган.

— Тя не бива да ми вика глиган — възрази Чарли пред господин Дж. Л. Б. Матекони. — Шефе, не бива да позволяваш на тая глупава жена да ми вика глиган. Тя е глиган. Глиган с големи кръгли очила.

Господин Дж. Л. Б. Матекони размаха показалец.

— Не бива да говориш така, Чарли. В случая ти си този, който е сгрешил. Ти си сипал нафта в новия чайник на маа Макутси. А това не е много умно.

Чарли пое дълбоко дъх. Очите му бяха широко отворени, а ноздрите му — разширени. Явно беше, че е много ядосан.

— Може да съм глупав — каза той. — Но не съм достатъчно глупав, за да продължавам да стоя в тоя безполезен сервиз. Дотука бях, шефе. Напускам. Веднага.

Господин Дж. Л. Б. Матекони хвана ръката на чирака си над лакътя, опитвайки се да го успокои, но той се отскубна.

— Но какво ще стане с чиракуването? — попита кротко майсторът. — Не можеш да го зарежеш.

— Не мога ли? — рече Чарли. — Ще видиш. Аз не съм роб, шефе. Аз съм свободен мотсуана. Мога да си тръгна, когато поискам. Сега за мен се грижи една приятелка. Имам си богата приятелка. И мерцедес имам, нали ме видяхте в него? Вече не ми се налага да работя.

Той се обърна и започна да разкопчава гащеризона си. После го съблече и го захвърли в едно мазно петно на пода.

— Не можеш да си тръгнеш — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Нека да поговорим за това.

— Не, няма да говоря — отсече Чарли. — Стига ми толкова да се отнасят с мен като с куче. Отсега нататък ще живея по-добре.

Всичко се случваше толкова неочаквано и така драматично, че беше трудно човек да го проумее. Но след няколко минути, докато гледаха как Чарли бързо крачи към града, те осъзнаха, че е станало нещо сериозно и може би непоправимо. Виждаха пред себе си съсипването на една кариера; погубването на един живот.

С мрачно изражение господин Дж. Л. Б. Матекони седеше на стола за клиентите в кантората на „Дамска детективска агенция №1“, подпрял върху длани главата си.

— Винаги толкова съм се старал с този младеж — каза той на маа Рамотсве и маа Макутси. — Наистина. От две години е при мен и аз направих какво ли не, за да го направя добър автомонтьор. А ето какво стана.